— Но защо господин Фейн е трябвало да го прави? — попита Егвийн.
— Преди три години… — С тежка въздишка Моарейн седна и присви рамене, сякаш това, което беше правила с Фейн, бе изцедило всичките й сили. — Преди три години, лятото. Светлината със сигурност ни закриля, иначе Бащата на лъжите щеше да тържествува, докато аз все още седях в Тар Валон и обмислях бъдещите си действия. От три години Фейн ви е издирвал заради Тъмния.
— Но това е лудост! — възкликна Ранд. — Той идваше в Две реки всяка пролет, точен като часовник. Три години? Всеки път бяхме пред очите му, както сме сега пред вас, и той не ни е поглеждал повторно освен последния път. — Айез Седай вдигна пръст и посочи към него, поглеждайки го съсредоточено.
— Фейн ми разказа всичко, Ранд. Или почти всичко. Убедена съм, че е успял да скрие нещо, при това нещо важно, въпреки всичко, което постигнах, но все пак каза достатъчно. Преди три години при него дошъл Получовек в един град в Муранди. Фейн естествено се изплашил, но сред Мраколюбците се смята за висока чест да бъдат призовани. Фейн вярвал, че е избран за големи неща, и наистина било така, макар и не по начина, който той си представял. Отвели го северно от Погибелта, в Изпепелените земи. В Шайол Гул. Там го посрещнал мъж с очи от жив пламък, който нарекъл себе си Баал-замон.
Мат се помръдна притеснен, а Ранд едва преглътна. Сигурно така е било, разбира се, но от това не му стана по-лесно да го приеме. Единствен Перин гледаше Айез Седай, сякаш вече нищо не беше в състояние да го смути.
— Светлината да ни закриля — промълви трескаво Агелмар.
— На Фейн никак не му харесало това, което направили с него в Шайол Гул — продължи спокойно Моарейн. — Докато разказваше, той често крещеше, че нещо го пари и ще го изгори. За малко огънят да го убие, докато измъквах на повърхността всичко, което криеше. Дори с моето Лечителство сега той прилича на развалина. Много време трябва да мине, преди да се възстанови. Но ще положа усилия, ако не за друго, то поне за да разбера какво още крие. А е бил избран заради местата, където се е занимавал с амбулантството си. Не — бързо отвърна тя, когато всички се размърдаха по местата си. — Не само Две реки. По онова време Бащата на лъжите не знаел точно къде да търси онова, което търсел, не повече, отколкото ние в Тар Валон.
— Фейн каза, че бил превърнат в хрътка на Тъмния, и в известен смисъл е прав. Бащата на лъжите го изпратил на лов, да търси, като най-напред го променил, за да стане пригоден за такова издирване. Фейн ужасно се бои да си спомня тъкмо за нещата, които са му направили, за да постигнат тези промени. Той мрази господаря си заради тях точно толкова, колкото се страхува от него. Тъй че Фейн бил изпратен да души и рови из всички села около Бейрлон и чак до Мъгливите планини, отвъд Тарен и из Две реки.
— Преди три пролети? — промълви замислено Перин. — Спомням си онази пролет. Тогава Фейн пристигна по-късно от обикновено, но странното беше, че се задържа. Остана цяла седмица. И все се оплакваше, че ще си изхарчи парите за някаква си стая в хана. Фейн много държи на парите.
— Сега си спомних — каза Мат. — Всички из селото се чудеха дали е болен, или си е паднал по някоя жена. Не че някоя би се омъжила за амбулант, разбира се. Все едно да се омъжи за някой от Пътуващия народ. — Егвийн вдигна вежда и той млъкна.
— След това Фейн отново бил отведен в Шайол Гул и умът му бил… прочистен. — Гласът й подсказваше какво има предвид. — Това, което… изпитал… било прецедено и извадено наяве. Когато се върнал в Две реки на следващата година, той вече можел да избира целите си по-ясно. Всъщност по-ясно дори от очакванията на Тъмния. Фейн разбрал със сигурност, че онзи, когото търсел, бил един от трима младежи в Емондово поле.
Перин изръмжа, а Мат започна да ругае тихо и монотонно, без да се притеснява от осъдителния поглед на Нинив. Агелмар ги изгледа с неприкрито любопитство. От три години Тъмния го е търсил… търсил е тях. Ранд усети само лек хлад и се учуди на самия себе си. Беше сигурен, че само от тази вест зъбите му би трябвало да затракат.
Моарейн не позволи на Мат да я прекъсне, а повиши тон достатъчно, за да я чуват въпреки мърморенето му.
— Когато Фейн се върнал в Лугард, Баал-замон му се явил насън. Фейн до такава степен се унизил и извършил такива гнусни ритуали, че биха ви пропищели ушите, ако можехте да чуете и половината от тях. С което още повече се обвързал с Тъмния. Това, което човек извърши в сънищата си, може да бъде по-опасно, отколкото ако го стори буден. — Ранд се размърда под острия й предупредителен поглед, но тя продължи. — Обещани му били големи награди и власт над цели кралства след победата на Баал-замон, и му било наредено, когато се върне в Емондбво поле, да бележи тримата, които е открил. Там щял да го чака Получовек с тролоци. Вие знаете как се появиха тролоците в Две реки. Трябва да е имало дъбрава на Огиер и Портал край Манедерен.