Ранд внезапно усети сърбеж по гърба си — сякаш почувства впитите в него очи на Фейн въпреки дебелите каменни стени. На Айез Седай не убягна неволното му потръпване, но тя продължи да разказва непоколебимо.
— Ако Фейн е бил полуобезумял, докато стигне до Кемлин, лудостта го погълнала още повече, щом разбрал, че там са само двамата от онези, които преследва. Бил принуден да ви намери всички, но все едно, не можел да направи нищо друго, освен да последва двамата, които били там. Спомена за писъци, когато се отворил Порталът в Кемлин. Познанието как да го стори само изникнало в ума му; не знае как е станало; ръцете му се движели сами, изгаряни от пламъците на Баал-замон, когато се опитвал да ги спре. Убил собственика на дюкяна, който слязъл да провери какъв е този шум. Не защото се налагало, а от завист, че човекът можел свободно да излезе от мазето, докато собствените му нозе неотменно го тласкали към Пътищата.
— Значи Фейн е онзи, когото усетихте, че ни преследва — обади се Егвийн. Лан кимна. — Но как се е спасил от… Черния вятър? — Гласът й трепереше. — Това нещо беше почти зад нас при Портала.
— Спасил се е, и не е — каза Моарейн. — Черният вятър се докопал до него — и той твърди, че е разбрал гласовете. Едни от тях го поздравили като свой; други се бояли от него. Вятърът обгърнал Фейн, после го пуснал и се свил назад.
— Светлината да ни спаси дано! — избумтя гласът на Лоиал.
— Моли се да ни спаси — кимна Моарейн. — У Падан Фейн все още има твърде много скрито, което трябва на всяка цена да разбера. Злото прониква все по-дълбоко в него и става все по-силно. Възможно е Тъмния, докато е правил онова, което е направил с Фейн, да е впечатал в този човек нещо от самия себе си, може би дори, неволно, някаква част от собствения си план. Когато споменах за Окото на света, челюстите на Фейн се стиснаха, но зад това негово мълчание долових, че знае нещо. Жалко, че не разполагам с необходимото време. Но ние не можем да чакаме.
— Ако този човек знае нещо — каза Агелмар, — аз мога да му го изтръгна. Ако можете да разберете поне отчасти какво ще ви срещне в Погибелта, струва си да се забавите един ден. Много сражения са изгубени от това, че не са били известни намеренията на врага.
Моарейн въздъхна и поклати глава.
— Милорд, ако наистина не се нуждаехме поне от една нощ сън, бих се разпоредила да яхнем конете след час, макар това да означава риск да се натъкнем на тролокски набег в тъмното. Преценете какво всъщност разбрах от Фейн. Преди три години на Тъмния се е наложило да доведе Фейн чак до Шайол Гул, за да го докосне, въпреки факта, че Фейн е Мраколюбец, посветен до мозъка на костите си. Тази година Баал-замон вече влиза в сънищата на хора, които живеят в Светлината, и всъщност се появява, макар и трудно, при Шадар Логот. Не в собственото си тяло, разбира се, но дори една проекция на ума на Тъмния, дори проекция, която примигва и не може да се задържи, е по-смъртноопасна за света от всички тролокски орди, взети заедно. Печатите на Шайол Гул вече се трошат, и то отчайващо бързо, лорд Агелмар. Време няма.
Агелмар сведе глава с разбиране, но когато отново я вдигна, на устните му отново се беше изписало упорство.
— Айез Седай, мога да приема, че когато поведа копията към Тарвинската клисура, ние ще представляваме не повече от отклоняваща сила. Дългът повежда мъжете също така неотклонно, както Шарката, и нито едно от двете не обещава, че нашето дело ще се окаже велик подвиг. Но нашата схватка ще бъде безплодна, дори да победим, ако вие загубите сражението. Щом вие твърдите, че вашата група трябва да е малка, аз казвам — хубаво, много добре, но моля ви положете всички усилия наистина да можете да победите. Оставете тези младежи тук, Айез Седай. Заклевам ви се, че мога да намеря трима опитни мъже, без никаква мисъл за слава в главите им, които да ги заместят, мъже, които наистина владеят оръжието и които ще ви бъдат почти толкова полезни в Погибелта, колкото Лан. Позволете да мога да поведа войската си към Клисурата със съзнанието, че съм направил всичко, което е било по силите ми, за да ви помогна да победите.
— Трябва да отведа тъкмо тях и никой друг, лорд Агелмар — отвърна кротко Моарейн. — Те са тези, които ще се сражават при Окото на света.
Челюстта на Агелмар увисна, той зяпна Ранд, Мат и Перин и отстъпи крачка назад.