Ранд затвори уста и погледна Перин. Жълтите очи на приятеля му се взираха във водата с не по-малко неверие от неговите собствени. Невъзможно беше такова огромно същество да обитава толкова малко езеро. „Не е възможно онова по пипалата да са ръце. Не е възможно.“
— Но като си помисли човек — обади се плахо Мат, — и тук не е чак толкова зле.
— Ще разположа около този хълм предупредителни прегради — каза Моарейн. Вече беше слязла от Алдийб. — Една истинска преграда би привлякла вниманието като мед мухи, а такова нещо не искаме да си навличаме, но ако някое изчадие на Тъмния или нещо, което служи на Сянката, се приближи на повече от една миля, ще разбера.
— Бих се радвал повече на истинска преграда — заяви Мат. — Стига да пази онова… онова… нещо от другата страна.
— О, я млъквай, Мат — сопна му се Егвийн, а Нинив добави:
— И да ги накараме да ни дебнат отвън? Ти наистина си глупак, Матрим Каутон.
Мат изгледа сърдито двете жени, но не отговори. Ранд, Мат и Перин се заловиха да помогнат на Лан с конете, а другите се заеха да устроят бивака. Лоиал си мърмореше нещо под нос, докато палеше малката печица на Стражника, но дебелите му пръсти се мърдаха ловко. Егвийн си тананикаше, пълнейки чайника от един издут мях. Ранд вече не се чудеше защо Стражникът бе настоял да вземат толкова много мехове с вода.
Ранд смъкна седлото от дорестия кон и го постави до останалите, изправи се и замръзна от страх. Огиер и жените бяха изчезнали. Изчезнала беше и печката, както и тръстиковите кошове от товарния кон. Билото на хълма беше съвсем пусто, като се изключат удължените вечерни сенки.
С изтръпнала ръка той се пресегна към дръжката на меча си и дочу съвсем глухо ругаещия Мат. Перин бе извадил секирата и косматата му глава се завъртя, за да намери грозящата ги опасност.
— Овчарчета — изсумтя Лан, безгрижно закрачи по билото на хълма и след третата крачка също изчезна.
Ококорен, Ранд се спогледа с Мат и Перин, след което и тримата се спуснаха тичешком натам, където СтраСжникът се бе стопил в здрача. Изведнъж Ранд ое закова на място и направи още една крачка, за да отбегне връхлитащия Мат. Надвесена да постави чайника върху малката печка, Егвийн вдигна глава и ги изгледа. Всички бяха тук. Моарейн седеше на земята с кръстосани крака, Лан лежеше, опрян на лакът, Лоиал вадеше някаква книга от торбата си.
Моарейн забеляза, че и тримата са се заковали на място и я зяпат. Лека усмивка докосна устните й.
— Съвсем просто нещо — каза тя. — Пречупване, така че щом нечие око погледне към нас, да види това, което е около нас. Тази нощ не можем да позволим нечии очи да надничат към светлините ни, а Погибелта не е подходящо място да се стои на тъмно.
— Моарейн Седай казва, че и аз бих могла да го правя — Очите на Егвийн бяха грейнали. — Тя твърди, че дори и сега мога в голяма степен да боравя с Единствената сила.
— Но не и без обучение, детето ми — охлади възторга й Моарейн. — И най-простото нещо, свързано с Единствената сила, може да бъде опасно за необучения и за тези около него. — Перин изсумтя, а Егвийн се почувства толкова неловко, че Ранд се зачуди дали вече не се е опитвала да използва дарбата си.
— Когато заминеш за Тар Валон, Егвийн — промълви Нинив предпазливо, — може би и аз ще дойда с теб. — Погледът, който хвърли към Моарейн, беше някак притеснен и тя добави: — За нея ще е по-добре да вижда нечие познато лице сред толкова непознати. Ще има нужда от нечии съвети освен от Айез Седай.
— Да, може би така ще е най-добре, Премъдра — отвърна простичко Моарейн.
Егвийн се засмя и плесна с ръце.
— О, това наистина ще е чудесно. И ти, Ранд. И ти ще дойдеш, нали? — Той я погледна. Струваше му се, че очите й никога не бяха били толкова големи или толкова блеснали, или толкова като езера, в които можеше да потъне. На бузите й изби руменина и тя се засмя, малко по-тихо. — Перин, Мат, вие двамата също ще дойдете с нас, нали? Ще отидем всички заедно. — Мат изсумтя многозначително, а Перин само сви рамене, но тя го прие за съгласие. — Виждаш ли, Ранд. Всички ще сме заедно.
„О, Светлина! Човек наистина може да потъне в тези очи и да е щастлив от това.“ Смутен, той се окашля.
— Дали имат овце в Тар Валон? Това мога да правя аз — да паса овце и да гледам табак.
— Смятам — отвърна Моарейн, — че ще мога да намеря нещо за теб в Тар Валон. За всички ви. Може би няма да е пасене на овце, но все ще е нещо интересно.