Някакво масивно туловище се понесе сред дърветата към тях. Стражникът извъртя Мандарб, но още преди бойният кон да се изправи на задните си крака, готов да нанесе удар с обкованите си със стомана копита, стрелата на Мат проблесна и се заби в едното око на глава, която сякаш се състоеше преди всичко от уста и зъби. Ритайки и пищейки, съществото рухна на земята само на един разтег от тях. Ранд се взря в него, докато припряно го отминаваха. Щръкнали косми като дълга четина покриваха туловището с размери на едра стръвница и по него стърчаха многобройни лапи, от всички страни и под странни ъгли. Някои от тях, поне тези, които бяха на гърба му, изглеждаха безполезни за ходене, но дългите им колкото човешки пръст нокти деряха земята в смъртна агония.
— Добра стрелба, овчарю, — Очите на Лан вече бяха забравили онова, което гинеше зад гърба им, и се взираха сред леса напред.
Моарейн поклати глава.
— Не би трябвало да се осмелява да се приближи толкова до човек, който докосва Верния извор.
— Агелмар каза, че Погибелта се е размърдала — отвърна Лан, — Може би Погибелта също знае, че в Шарката се оформя Сплит.
— Да бързаме. — Моарейн заби пети в хълбоците на Алдийб. — Трябва да преминем бързо високите склонове.
Но още докато го изричаше, Погибелта се надигна срещу тях.
Дърветата заплющяха, мъчейки се да ги достигнат, без да ги интересува дали Моарейн докосва Верния извор, или не.
Мечът на Ранд се озова в десницата му — дори не усети кога го беше извадил. Започна да млати с него наляво и надясно. Гладните клони се гърчеха като съсечени крайници — почти му се стори, че чува писъка им — но след тях идваха още повече, виеха се и съскаха като змии, мъчейки се да впримчат ръцете, кръста, врата му. Оголил зъби, той подири празнотата и я намери в каменистата, неотстъпчива земя на Две реки.
— Манедерен! — изкрещя той така, че чак гърлото го заболя. Стоманата със знака на чаплата сечеше бляскава под немощния зрак на слънцето. — Манедерен! Манедерен!
Изправен на стремената си, Мат непрестанно пускаше стрели, пронизващи леса и забиващи се в изкорубените стволове, които ръмжаха и скърцаха с безброй зъби срещу летящите пръчки, които ги убиваха, хапеха ноктестите създания, които се тътреха отчаяно през тях, за да се доберат до ездачите. Мат също бе изгубил връзката с настоящето.
— Караи ан Калдазар! — крещеше приятелят му, изпъваше поредното перо до бузата си и пускаше тетивата. — Караи ан Еллисанде! Ал Еллисанде! Мордеро дагаин пас дуенте куебийар! Ал Еллисанде!
Перин също се бе изправил на стремената си, мълчалив и мрачен. Беше ги повел тъкмо той, секирата му сечеше просека през гората, както и през плътта, каквото и да се изпречваше пред него. Тръпнещите дървеса и виещите твари се отдръпваха от снажния младеж, изплашени не по-малко от яростните му златисти очи, отколкото от свистящата в десницата му секира. Той подкарваше коня си уверено напред, стъпка след стъпка.
От протегнатите встрани длани на Моарейн заизлитаха огнени топки и там, където удареха, или някое гърчещо се дърво се превръщаше в пламнала главня, или озъбена твар изпищяваше и започваше да бие с лапи по земята и да раздира със собствените си нокти изгарящата си плът.
Отново и отново Стражникът пришпорваше Мандарб в леса, кръв капеше обилно от меча и ръкавиците му, вдигаше мехури и кипеше. Когато за пореден път се върна, по бронята му имаше повече прорези отпреди и бойният му кон залиташе, облян в кръв. Всеки път Айез Седай се спираше да докосне с длани раните му и когато ги отдръпваше, по зарасналата плът личаха само кървави петна.
— Запалихме светлинен сигнал за Получовеците — промълви тя горчиво. — Давайте напред! По-бързо!
Ако дърветата налитаха с по-малка ярост върху масата нападаща ги плът, отколкото върху хората, ако невероятните твари не се бореха с дърветата и помежду си с не по-малка стръв, отколкото с тях, Ранд беше сигурен, че щяха скоро да ги надвият. А после зад гърба им отекна тънък писък. Далечен и слаб, той проряза ръмженето на обитателите на Погибелта и то за миг затихна, сякаш срязано с нож. Нападащите същества замръзнаха по местата си, дърветата се укротиха. Толкова внезапно, колкото се бяха появили, нещата с многото крака се стопиха и изчезнаха сред дълбините на леса.