Ранд кимна и се пресегна за кутията с чай на близкия рафт, макар че му се щеше да научи повече. Защо му е потрябвало на баща му да си купи меч? Не можеше дори да си представи. И откъде ли беше дошъл Трам с това оръжие? От колко ли далече? Не знаеше никой да е напускал Две реки; е, само малцина. Понякога се беше замислял бегло, че баща му трябва да е пътувал в странство — майка му беше чужденка… но меч? Имаше да го пита за много неща, след като седнеха край масата.
Докато сваляше кипящата вода от куката, вратата се разтърси от тежък удар.
— Трябва да е някой от съседите — промълви той колебливо. — Сигурно господин Доутри е дошъл да поиска нещо на заем…
Но фермата на Доутри, най-близкият им съсед, беше на цял час път оттук, дори денем, а и Орен Доутри, колкото и безсрамен да беше в просенето да му заемат какво ли не, едва ли щеше да напусне дома си в такава тъмнина.
Трам спокойно постави пълните паници на масата, после пак така спокойно хвана дръжката на меча…
И в този момент вратата се отвори с трясък, трески и парчета от счупената брава се попиляха по пода.
Нечий силует изпълни рамката, по-голям от най-големия човек, който Ранд беше виждал, силует в черна ризница до коленете, с шипове на китките, на лактите и на раменете. Едната му ръка стискаше тежък, подобен на коса меч; другата беше присвита пред очите му, сякаш да го предпази от светлината в стаята.
Ранд усети странен прилив на облекчение. Какъвто и да беше неканеният гост, нямаше нищо общо с ездача с черния плащ. После забеляза овнешките рога на главата му, които опираха в горния праг, и косматата зурла на мястото на устата и носа, изкрещя ужасен и без изобщо да мисли, запокити котлето с врящата вода към главата на получовека.
Съществото изрева — ревът му бе изпълнен отчасти с човешка болка, отчасти с животинско ръмжене. И в същия миг, в който котлето се стовари в главата му, мечът на Трам блесна. Ревът на чудовището изведнъж премина в глухо гъргорене и туловището му се срина назад. Преди да рухне съвсем, друго чудовище се опита да се провре покрай него. Ранд зърна втора уродлива глава, увенчана с остри като шипове рога, преди Трам отново да удари, и ето че две огромни туловища задръстиха рамката на вратата. В този миг младежът се опомни и си даде сметка, че баща му вика нещо.
— Бягай, момко! Скрий се в гората! — Телата на сразените получовеци потръпнаха, когато отзад се появиха нови и ги задърпаха, за да си отворят път. Трам се наведе и напъна с рамо тежката маса. — Прекалено много са, за да ги задържим! Бягай отзад! Бягай! Бързо! Ще те настигна!
Още докато се извръщаше, Ранд усети срам, че се подчинява толкова бързо на подканата му. Искаше му се да остане и да помогне на баща си, макар да не знаеше как, но в същото време страхът го стискаше за гърлото и краката му затичаха сами. Понесе се към задната част на къщата толкова бързо, колкото не беше тичал никога. Последваха го тропот и крясъци откъм предната врата.
Ръцете му хванаха резето — и в същия миг очите му се заковаха на бравата, която никога досега не беше заключвана. Но Трам токущо я беше заключил! Ранд пусна резето и изтича до един от прозорците. Дръпна пердето и отвори дървените кепенци. Пълната луна смътно проблясваше през реещите се облаци и из двора на фермата се движеха дрипави сенки.
„Сенки — каза си той наум. — Само сенки.“ Задната врата изскърца — някой или нещо отвън се опитваше да я отвори. Устата му пресъхна. Последвалият трясък разтърси вратата и го накара да побърза. Той се плъзна през разтворения прозорец и приклекна до зида на къщата. Отвътре се чу трясък.
Въпреки страха се надигна и надникна вътре. В тъмното не можеше да различи много, но и това, което видя, му беше достатъчно. Вратата се беше килнала встрани и из стаята пристъпваха сенчести фигури, говореха си с ниски, гърлени гласове. Ранд не разбираше нищо от говора им: езикът им изглеждаше груб, непригоден за човек. Разсеяни лунни лъчи проблясваха по остриета на топори, копия и обсипани с шипове боздугани. По пода скърцаха ботуши и заедно с тях се долавяше ритмично потропване, като от копита.
— Те са отзад! — извика младежът. Думите му прозвучаха като грак. — Аз съм навън! Бягай, татко! — И затича с всичка сила по-далече от къщата.