— Сигурен съм. Макар че какво ли ги е довело чак в Две реки… Не бях виждал ни един от тях до този момент, но съм разговарял с хора, които са ги виждали, тъй че знам едно-друго за тях. Може би достатъчно, за да оцелеем. Слушай ме внимателно. Те виждат много по-добре от хората в тъмнината, но светлината ги заслепява, поне временно. Може би това е единствената причина, поради която успяхме да им избягаме. Някои от тях могат да проследяват жертвата си по миризмата или шума, но казват, че са доста мързеливи. Ако успеем да се предпазим достатъчно дълго от лапите им, би трябвало да се откажат.
Това не успокои много Ранд.
— В преданията те мразят хората и служат на Тъмния.
— Ако изобщо нещо принадлежи на Пастира на нощните стада, момко, това са тролоците. Те убиват просто заради удоволствието от убийството, така поне са ми разправяли. Но не знам нищо повече, освен че не можеш да им вярваш, ако не са уплашени, а и тогава човек не бива да им се доверява прекалено.
Ранд потръпна. Не му се искаше да срещне някой, от когото се боят дори и тролоците.
— Смяташ ли, че още ни преследват?
— Може би. Може би не. Не ми изглеждат много умни. Подлъгах ги, че бягам към планините, и не беше особено трудно. — Трам опипа дясната си буза. — Все пак ще трябва да действаме все едно че са наоколо.
— Ти си ранен.
— Говори по-тихо. Само ме одраскаха. Все едно, сега нищо не може да се направи. Добре че поне времето като че ли се стопля. — Баща му се отпусна на гръб и въздъхна. — Май няма да е лошо да изкараме тази нощ навън.
В дълбините на съзнанието си Ранд си помисли с копнеж за дебелото сетре и наметалото. Дърветата преграждаха до голяма степен силния вятър, но това, което все пак се промъкваше в леса, режеше като заледен нож. Той колебливо докоска лицето на Трам и се намръщи.
— Но ти гориш! Трябва да те заведа при Нинив.
— Да почакаме малко, момчето ми.
— Нямаме време. В този мрак пътят ще е дълъг. — Момъкът се изправи и се опита да вдигне баща си. През стиснатите зъби на Трам се прокрадна глух стон и Ранд уплашено го пусна.
— Остави ме да си почина малко, момчето ми. Уморен съм.
Ранд ядно удари юмрук в бедрото си. В къщата имаше огън и топли завквки, цял казан вода и върбови кори, а той трябваше да изчака до заранта преди да впрегне Бела и да откара баща си в селото. Тук нямаше нито огън, нито одеяла, нито каруца, нито Бела. Всички тези неща бяха там, в къщата. Но ако не можеше да отнесе баща си при тях, сигурно щеше да може да донесе поне част от тях тук, при него. Ако тролоците си бяха отишли. Рано или късно трябваше да си тръгнат.
Погледна дръжката на мотиката в ръката си и я пусна на тревата. Вместо нея взе меча на Трам. Острието смътно проблесна под лунните лъчи. Дългата дръжка беше малко неудобна, тежестта на оръжието беше непривична. Замахна няколко пъти във въздуха, спря и въздъхна. Да го размахваш във въздуха беше лесно. Но ако се наложеше да го направи срещу някой тролок, най-вероятно щеше да предпочете да побегне и… „Престани! Така с нищо няма да си помогнеш!“
Момъкът се надигна и Трам го стисна за ръката.
— Къде отиваш?
— Трябва ни каруцата — отвърна тихо момчето. — И одеяла. — Сам се учуди колко лесно успя да се освободи от бащината си ръка. — Ти чакай тук, ще се върна.
— Внимавай — изпъшка Трам.
На лунната светлина не можеше да види лицето му, но усещаше очите му, впити в него.
— Ще внимавам.
„Ще внимавам като мишка, ровеща в ястребово гнездо“ — помисли си младежът.
Безшумно, като сянка, той се плъзна в мрака. Спомни си всичките игри на криеница, които беше играл като дете с приятелите си. Как се дебнеха един друг и се стараеха да пристъпват безшумно, за да не ги чуе другият, преди да сложиш ръката си на нечие рамо. Но незнайно защо, сегашното положение никак не му приличаше на онези детски игри.
Докато притичваше снишен от дърво до дърво, той се опита да състави някакъв план, но когато стигна до последните дървета, през главата му бяха минали вече десетина и ги беше отхвърлил до един. Всичко зависеше от това дали тролоците все още бяха тук, или си бяха отишли. Ако си бяха отишли, просто щеше да влезе в къщата и да вземе каквото му трябва. Но ако все още бяха тук… В такъв случай не можеше да направи нищо друго освен да се върне при Трам. Тази възможност никак не му харесваше, но ако го убиеха, изобщо нямаше да може да помогне на баща си.