Ранд коленичи, измъкна се от хомота си и уморен се пресегна да провери дали Трам е завит добре. Трам не се помръдна, нито издаде някакъв звук, дори когато вдървените ръце на младежа го разтърсиха. Но поне все още дишаше. „Моят баща. Онова беше само бълнуване в треска.“
— Ами ако се върнат? — попита той мрачно.
— Колелото тъче така, както само пожелае — отвърна му с мъка майстор Люхан. — Ако се върнат… Е, поне засега си отидоха. Тъй че ще съберем това, което е оцеляло, ще вдигнем отново разрушеното. — Той въздъхна и се почеса между плешките. Едва сега Ранд забеляза, че якият мъж е не по-малко изтощен от него самия, ако не и повече. Ковачът огледа селото и поклати глава. — Струва ми се, че днес едва ли ще има кой знае какъв Бел Тин. Но ще се справим. Винаги сме се справяли. — Той рязко вдигна топора и лицето му се стегна. — Чака ме доста работа, момко. А ти не се тревожи. Премъдрата ще се погрижи добре за него, а Светлината ще се погрижи за всички нас. А ако Светлината не го стори, какво пък, и сами ще се погрижим за себе си. Не забравяй, че сме народът на Две реки.
Ковачът се отдалечи, а Ранд, все още на колене, огледа селото, за пръв път истински го огледа. Майстор Люхан беше прав, помисли си младежът и се изненада от това колко обичайна му се стори околната гледка. Хората все още ровеха из руините на опожарените си домове, но дори в този къс срок, откакто той самият беше пристигнал, в движенията им започваше да се долавя някаква целенасоченост. Почти усещаше вътрешно нарастващата им решителност. Но се зачуди. Съселяните му бяха видели тролоците. Дали бяха видели и ездача с черния плащ? Дали и те бяха усетили неговата омраза?
Нинив и Егвийн се показаха от къщата и той скочи. По-скоро, опита се да скочи. Но само залитна напред и за малко да рухне по очи в пръстта.
Премъдрата коленичи край носилката, поглеждайки съвсем бегло младежа. Лицето и роклята й бяха още по-мръсни от тези на Егвийн и същите черни кръгове обкръжаваха очите й, но ръцете й бяха чисти. Ръцете на Евгийн също. Нинев опипа лицето на Трам и отвори клепачите му. Намръщи се, издърпа бързо завивките и дръпна превръзката, за да прегледа раната. Докато Ранд успее да види какво има под прогизналия плат, тя вече го беше заменила с чиста превръзка. С въздишка младата жена придърпа одеялото и наметалото до шията на Трам, съвсем леко и нежно, сякаш завиваше заспало дете.
— Нищо не мога да направя — промълви тя. Наложи се да опре ръце в коленете си, за да се изправи. — Съжалявам, Ранд.
За миг той остана безмълвен, без да разбира, докато тя се връщаше към къщата, след което се затича след нея, хвана я и я обърна към себе си.
— Той умира — проплака момъкът.
— Знам — отвърна тя простичко и раменете му унило клюмнаха при суховатата деловитост, с която му го каза.
— Трябва да направиш нещо. Длъжна си. Ти си Премъдрата.
Само за миг лицето й се изкриви от болка, но сухата решителност веднага се върна в очите й, а тонът й остана безчувствен и твърд.
— Да, така е. Знам добре какво мога да направя с лековете си и знам също така кога е твърде късно. Не мислиш ли, че щях да направя нещо, ако можех? Но не мога. Не мога, Ранд. А има и други хора, които се нуждаят от помощта ми. Хора, на които все още мога да помогна.
— Донесох го при теб колкото можех по-бързо — смотолеви той. Дори след като селото бе в руини, все пак като надежда оставаше Премъдрата. След като и тази надежда се беше изпарила, той се почувства празен.
— Знам — промълви тя спокойно и докосна бузата му. — Вината не е твоя. Направил си най-доброто. Съжалявам, Ранд, но трябва да се погрижа и за останалите. Боя се, че неволите ни тепърва започват.
Младежът безизразно я изгледа, докато тя влизаше в къщата. Никаква мисъл не минаваше през главата му, освен че и тя не може да помогне.
Внезапно Егвийн изхвърча от къщата и го прегърна. Прегръдката й беше толкова силна, че при други обстоятелства щеше да го накара да изсумти. Но сега той само погледна към вратата, зад която си беше отишла последната му надежда.
— Съжалявам, Ранд — изхлипа момичето, склонило глава на гърдите му. — О, Светлина, толкова ми е жал, че нищо не мога да направя.