До този момент Ранд бегло слушаше разговора им, но последното го накара да се намеси.
— Те какво направиха?
— Ха, че тя докара кълбеста мълния от чистото небе — отвърна господин ал-Вийр. — И я запокити право върху тролоците. Виждал си сигурно как такава мълния поваля дървета. Тролоците не изглеждаха по-добре от тях.
— Моарейн? — възкликна изумен Ранд и кметът кимна.
— Госпожа Моарейн. А пък господин Лан с неговия меч летеше като вихър. Ха, с меча. Този мъж и без меч е оръжие, и на десет места наведнъж, поне така изглеждаше. Да ме изгори дано, нямаше да повярвам, ако не го видях с очите си… — Той потърка плешивото си теме. — Гостуванията в Зимната нощ едва започват, ръцете ни са пълни с подаръци и меденки, а главите ни с вино, и изведнъж кучетата се разлайват, а тия двамата изхвърчаха от хана, разтичаха се из цялото село и викат, че са дошли тролоци, колкото им глас държи. Отначало помислих, че са прекалили с виното. В края на краищата… тролоци? После, преди някой да е разбрал какво става, онези… онези твари се появиха из улиците и започнаха да размахват мечовете си към хората, да палят къщи и да вият така, че на човек кръвчицата му да замръзне. — Той изсумтя с отвращение. — Ние просто се разбягахме като пилета в кокошарник, в който е влязла лисица, докато господин Лан не ни върна донякъде куража.
— Недей да бъдеш толкова суров — отвърна Том. — Вие се справихте не лошо за обикновени хора.
— Хм… да, добре. — Господин ал-Вийр потръпна. — Просто не е за вярване. Една Айез Седай в Емондово поле. А господин Лан е Стражник.
— Айез Седай? — прошепна Ранд. — Невъзможно е да е такава. Нали говорих с нея. Не е… Тя не…
— Ти да не мислиш, че си носят нишани? — отвърна му троснато кметът. — Надпис „Аз съм Айез Седай“ на челото, може би. „Пази се, опасно“? — Изведнъж той се плесна по челото. — Айез Седай. Аз съм един стар глупак. Има възможност, Ранд, стига да си готов да я използваш. Не мога да ти кажа да го направиш, на твое място не би ми стигнал кураж за такова нещо.
— Възможност ли? — отвърна Ранд. — Готов съм да приема всякаква възможност, стига да помогне.
— Айез Седай могат да изцеряват, Ранд. Да ме изгори дано, момко, нали си чувал сказанията. Те могат да излекуват човек, когато церовете не помагат. Веселчуне, ти би трябвало да го знаеш по-добре от мен. Приказките на веселчуните са пълни с Айез Седай. Защо не кажеш, вместо да дрънкам глупости?
— Ааа, тук аз съм чужденец — отвърна Том, загледан с тъга в незапалената си лула, — пък и добрият стопанин Коплин не е единственият в това село, който не иска да има нищо общо с Айез Седай. Най-добре ще е предложението да дойде от теб.
— Айез Седай — промърмори Ранд, мъчейки се да си представи дребничката жена, която беше говорила с него вчера, като героиня от приказките. Помощта от една Айез Седай понякога беше по-лоша, отколкото да не получиш никаква помощ, така се разказваше в сказанията, като отрова в баница, а в даровете им винаги се криеше някаква уловка, като стръв за риба. Внезапно монетата в джоба му, монетата, която беше получил от Моарейн, му се стори нажежена като въглен. Едва се сдържа да не я измъкне и да не я изхвърли през прозореца.
— Никой не иска да се обвързва с една Айез Седай, момко — каза замислено кметът. — Това е единствената възможност, за която мога да се сетя, но все пак решението никак не е лесно. Не мога да го взема вместо теб, въпреки че от госпожа Моарейн видях само добро… Моарейн Седай, така май ще трябва да я наричам. Понякога — той погледна многозначително към Том — на човек му се налага да се възползва от единствената възможност, колкото и лоша да изглежда тя.
— Е, някои от сказанията може и да са малко преувеличени — добави Том, сякаш извличаха думите от устата му с ченгел. — Някои поне. Освен това имаш ли някакъв друг избор, момче?
— Никакъв — въздъхна Ранд. По лицето на Трам не потръпваше и един мускул. Очите му бяха хлътнали, сякаш беше лежал на смъртен одър от седмица насам. — Аз ще… ще отида да поговоря с нея.
— От другата страна на моста — поясни веселчунът. — Там те… се оправят с мъртвите тролоци. Но внимавай, момче. Каквото правят Айез Седай, го правят за своите си цели и тези цели не винаги са такива, каквито другите си мислят.
Ранд беше вече в коридора. Наложи се да хване меча за дръжката, за да не се удря ножницата в краката му, докато тичаше нямаше време да го сваля. Изтрополи надолу по стъпалата и се втурна през вратата на хана, забравил за момент всякаква умора. Шанс да бъде спасен Трам! Колкото и да беше малък, той беше достатъчен, за да надмогне среднощното безсъние и умора, поне засега. Не искаше и да мисли за това, че този шанс идва от Айез Седай, нито за възможната му цена. Що се отнася до това, че трябваше да се изправи пред жива Айез Седай… Той си пое дълбоко дъх и затича побързо.