Кметът изсумтя, но разбира се, не толкова силно, че да привлече вниманието й, стисна отново Ранд за рамото и покорно, макар и с неохота излезе и затвори вратата.
Мърморейки нещо на себе си, Айез Седай коленичи до леглото и леко постави ръцете си върху гърдите на Трам. Затвори очи и дълго време нито помръдваше, нито издаваше някакъв звук.
В сказанията всички чудеса на Айез Седай се придружаваха от мълнии и гръмотевици или други белези на могъщи дела и величави сили. Силата, Единствената сила, извличана от Верния извор, който задвижва Колелото на Времето. Това не беше от нещата, за които Ранд предпочиташе да си мисли, за Силата, намесена около Трам, около него самия, седящ в същата стая, където Силата може би щеше да бъде използвана. Беше достатъчно лошо дори да си го помисли човек. Но доколкото можеше да прецени, Моарейн може би просто беше задрямала. В същото време му се стори, че Трам като че ли задиша по-леко. Сигурно правеше нещо с него. Толкова беше напрегнат, че подскочи, когато Лан му заговори тихо.
— Това оръжие, дето го имаш, е много хубаво. Да не би случайно на него да има чапла?
Ранд изгледа Стражника за миг, не разбирайки за какво му говори. От възбудата, че си има работа с Айез Седай, напълно беше забравил за меча на Трам. Оръжието на кръста вече не му тежеше.
— Да, има. Тя какво му прави сега?
— Не бях допускал, че ще намеря меч със знака на чаплата в такова затънтено място — каза Лан.
— Той е на баща ми. — Той хвърли поглед към меча на Лан, чиято дръжка съвсем леко се показваше изпод наметалото. Двете оръжия много си приличаха, само дето на дръжката на неговия меч нямаше никаква чапла. Очите му отново се преместиха към леглото. Дишането на Трам наистина беше станало по-леко. Можеше да се закълне в това. — Купил го е много отдавна.
— Странна покупка за един овчар.
Ранд си спести кривия поглед към Лан. За един чужденец да коментира по такъв начин меча беше невъзпитана проява на любопитство. Но за един Стражник… Все пак почувства, че трябва да му отговори нещо.
— Никога не го е използвал, това знам със сигурност. Той сам ми каза, че от него нямало никаква полза. Впрочем, до снощи. Аз дори не знаех, че го има до снощи.
— Казал ти, че е безполезен, така ли? Едва ли винаги е мислил така. — Лан леко докосна ножницата на кръста на Ранд с един пръст. — По някои места чаплата е символ на майсторска изработка. Този меч трябва да е пропътувал странен път, докато стигне при някакъв си овчар от Две реки.
Ранд пренебрегна неизказания му въпрос. Моарейн все още не беше и помръднала. Дали наистина правеше нещо? Той потръпна. Всъщност изобщо не искаше да разбере какво прави тя.
После в собствената му глава се надигна въпрос, какъвто никак не му се искаше да задава, но чийто отговор му беше необходим.
— Кметът… — той се окашля и си пое дъх. — Кметът каза, че единствената причина изобщо да остане нещо в селото е било вашето присъствие. — Той се насили да извърне очи към Стражника. — Ако ви бяха казали за един мъж в леса… човек, който плаши хората само с погледа си… това щеше ли да ви предупреди? Човек, чийто ездитен кон не вдига никакъв шум? И плащът му не се вее на вятъра? Тогава щяхте ли да знаете какво предстои да се случи? Можехте ли с Моарейн Седай да ги спрете, ако ви бяха казали за него?
— Не и без половин дузина от сестрите ми — изведнъж проговори Моарейн и Ранд се стресна. Тя все още стоеше коленичила край леглото, но беше свалила ръцете си от Трам и наполовина беше извърнала лицето си към двамата на пейката. Гласът й продължаваше да е тих, но очите й сякаш приковаха Ранд към стената. — Ако знаех, че ще заваря тук тролоци и мърдраал, когато тръгвах от Тар Валон, щях да поведа със себе си половин дузина от сестрите, дори и цяла дузина, та дори да се наложеше да ги тегля на каишка за вратовете. Колкото до мен самата, при едно предупреждение от месец, може би щеше да има разлика. Може би не. Толкова малко неща може да направи една личност, дори да призовава Единствената сила, а из този ваш район от снощи обикалят може би повече от сто тролока. Цял юмрук.