— Но те също са видели ездача… Чезнещия, и са на същата възраст като мен.
— Къщата на господин Крейв дори не е засегната — каза Моарейн. — А мелничарят и семейството му са проспали половината от нападението, преди да се събудят от шума. Бан е десет месеца по-голям от теб, а Лем е осем месеца по-малък. — Тя се усмихна сухо, забелязала изумлението му. — Казах ти, че разпитвах из селото. И също така ти казах — младежи на определена възраст. Ти и двамата ти приятели сте родени с разлика от няколко седмици. Мърдраалът е търсил тъкмо вас тримата и никой друг.
Ранд притеснено се размърда. Не му се искаше да усеща погледа й, който сякаш разкъсваше мозъка му, мъчейки се да проникне във всяко кътче на съзнанието му.
— Но какво толкова могат да искат от нас? Ние сме най-обикновени фермери, прости овчари.
— Отговорът на този въпрос не е тук, в Две реки — отвърна Моарейн. — Но този отговор е важен. Това, че тролоците се появиха тук, където не са се мяркали от две хиляди години, е достатъчно красноречиво.
— В много сказания се говори за нападения на тролоци — отвърна Ранд с упорство. — Ние просто не сме преживявали такова нещо досега. Нали стражниците непрекъснато се сражават с тролоци.
Лан изсумтя.
— Момче, аз очаквам да се бия с тролоци по границата на Погибелта, но не и тук, близо шестстотин левги на юг. Такова мощно нападение като снощното бих очаквал да видя единствено в Шиенар или в някоя друга от Граничните земи.
— В един от вас — каза Моарейн, — а може би и в трима ви, има нещо, от което Тъмния се бои.
— Но това… това е невъзможно. — Ранд вдървено се приближи до прозореца и погледна навън към селото, към хората, които щъкаха около руините на домовете си. — Не знам какво става, но това е просто невъзможно. — Нещо сред Моравата привлече вниманието му. Той се втренчи и разбра, че е почернелият ствол на Пролетния стълб. Чуден Бел Тин, няма що! С амбулант, веселчун и странници. Потръпна и гневно поклати глава. — Не, не може да бъде. Аз съм прост овчар. Тъмния няма за какво да се интересува от мен.
— Това му е струвало огромно усилие — обади се мрачно Лан. — Да докара толкова много тролоци толкова далече, без да се вдигне шумотевица от Граничните земи до Кемлин, и по-нататък. Бих искал да разбера как го постигат. Вярваш ли, че са си създали толкова големи грижи само за да опожарят няколко селски къщи?
— Те ще се върнат — добави Моарейн. Ранд тъкмо бе отворил уста да отвърне на Лан, но думите й го накараха да заекне. Той извърна лице към жената.
— Ще се върнат ли? Не можете ли да ги спрете? Снощи сте го направили, при това бяхте изненадани. А сега вече знаете, че са тук.
— Може би — отговори му Моарейн — ще успея да извикам няколко мои сестри от Тар Валон. Те, от своя страна, може да успеят да пристигнат навреме. Мърдраалът също вече знае, че съм тук, и вероятно няма да нападне — във всеки случай, не така открито, докато не му дойдат подкрепления, още мърдраали и тролоци. При достатъчно Айез Седай и достатъчно Стражници тролоците могат да бъдат разбити, но не знам колко битки ще бъдат нужни за това.
В главата му изплува ужасна картина. Цяло Емондово поле изпепелено. Всички ферми горят. А също и Стражеви хълм, и Девенов просек, и Таренов сал. Всичко в Две реки — кръв и пепелища.
— Не — промълви той и усети, че нещо в него се пречупи. Нещо като че ли му се изплъзваше. — Затова трябва да напусна, нали? Тролоците няма да се върнат, ако мен ме няма тук. — Последната останала му следа от упорство го накара да добави: — Ако наистина преследват мен.
Моарейн вдигна вежди, едва ли не изненадана, че все още не е убеден, а Лан каза:
— Нима искаш да заложиш селото си заради това, овчарю? И цялата земя на Две реки?
Твърдоглавието на Ранд изчезна.
— Не — повтори той и усети, че го обзема пустота. — Перин и Мат също трябва да напуснат, нали? — Да напусне Две реки. Да напусне своя дом и баща си. Нали Трам щеше да се оправи и щеше да му каже, че цялото онова бълнуване по Каменния път е било безсмислица. — Предполагам, че можем да отидем в Бейрлон, или дори в Кемлин. Чувал съм, че в Кемлин живеят повече хора, отколкото в целите Две реки. Там ще сме в безопасност. — Опита се да се засмее, но смехът му прозвуча някак кухо. — Понякога съм си мечтал да видя Кемлин. Но никога не съм си помислял, че ще стане точно така.
Последва дълго мълчание, след това Лан каза:
— Не бих заложил точно на Кемлин като убежище. Ако мърдраалите ви търсят достатъчно отчаяно, ще намерят начин да се доберат до вас. Стените са слаба преграда за един Получовек. А трябва да си глупак, за да не вярваш, че те наистина ви търсят отчаяно.