Господин ал-Вийр погледна немощно Ранд.
— Значи тя е Айез Седай. Половината жени приемат това все едно че е член на Женския кръг, а другата половина гледат на нея, все едно че е тролок. И нито една не разбира, че човек трябва да е много предпазлив с една Айез Седай. Мъжете може и да я гледат накриво, но поне не правят нещо, което би могло да я предизвика.
„Предпазлив“ — помисли си Ранд. Изглежда, и за него беше време да започне да се държи предпазливо.
— Господин ал-Вийр — попита той бавно, — знаете ли колко от фермите са нападнати?
— Доколкото разбрах, само две, включително вашата. — Кметът замълча и сви рамене. — Струва ми се твърде малко в сравнение с това, което стана тук. Би трябвало да се радвам, но… Е, може и да чуем за повече до залез слънце.
Ранд въздъхна. Нямаше какво да пита повече за фермите.
— А тук, в селото, те… Искам да кажа — има ли нещо, което да подсказва каква точно е била целта им?
— Целта ли? Не знам да са целели нещо друго, освен да ни избият всички. Стана точно тъй, както ти го разправях. Кучетата лаят, Моарейн Седай и Лан хвърчат из селото, после някой извика, че къщата на майстол Люхан и ковачницата горят. Изведнъж пламна и къщата на Абел Каутон… странна работа. Тя е в самия център на селото. Все едно, после тролоците изведнъж се появиха навсякъде. Не, не мисля, че са имали определена цел. — Той се изсмя нервно, но веднага млъкна и погледна притеснено жена си. Тя изобщо не отмести поглед от Трам. — Да ти кажа право — продължи той малко по-тихо, — те като че ли бяха не по-малко объркани от нас. Съмнявам се, че са очаквали да се натъкнат тук на Айез Седай и Стражник.
— Предполагам — отвърна Ранд кисело.
Щом Моарейн му беше казала истината за това, сигурно беше права и за всичко останало. За момент си помисли дали да не поиска съвет от кмета, но господин ал-Вийр очевидно не знаеше за Айез Седай нещо повече от всеки друг в селото. Освен това момъкът нямаше желание да споделя дори с кмета какво става — какво Моарейн му беше казала, че става. Не беше сигурен от какво се страхува повече — от това, че ще му се изсмеят, или че ще му повярват. Той погали с палец дръжката на меча на Трам. Баща му беше излизал по света. Сигурно знаеше повече за Айез Седай от кмета. Но ако Трам наистина беше излизал извън Две реки, то тогава… може би онова, което беше споменал в Западния лес… Момъкът оправи с две ръце косата си, мъчейки се да избие тази мисъл от главата си.
— Трябва да поспиш, момче — каза кметът.
— Наистина — добави госпожа ал-Вийр. — Току-виж си паднал на място.
Ранд примигна изненадан. Така и не беше забелязал кога се бе отдръпнала от леглото на Трам. Наистина имаше нужда от сън. Самата мисъл за това го накара да се прозее.
— Можеш да си легнеш в съседната стая — каза кметът. — Огнището там вече е запалено.
Ранд погледна баща си. Трам продължаваше да спи дълбоко.
— Бих предпочел да остана тук, ако не възразявате. Да го изчакам да се събуди.
Това зависеше от госпожа ал-Вийр и кметът я остави тя да реши. Тя се поколеба за миг, след което кимна.
— Но ще го оставиш да се събуди сам. Ако прекъснеш съня му… — Той се опита да й отвърне, че ще направи така, както му нарежда, но думите му секнаха от поредната прозявка. Тя поклати глава и се усмихна. — Ти бездруго ще заспиш скоро. Щом искаш да останеш тук, завий се до огнището. И пийни малко от телешкия бульон, преди да си задрямал.
— Ще хапна — обеща Ранд. Беше готов да се съгласи на всичко, стига да го оставят в тази стая. — Няма да го будя.
— Гледай да не го правиш — предупреди го твърдо госпожа ал-Вийр, макар и гласът й да бе ласкав. — Ще ти донеса възглавница и одеяла.
Когато излязоха, Ранд придърпа единствения стол в стаята до леглото и седна на него, за да може да наблюдава спящия Трам. Колко хубаво беше, че госпожа ал-Вийр му беше напомнила да поспи — челюстите му изтракаха при поредната прозявка, — но сън все още не го хващаше. Трам можеше да се събуди всеки момент и може би щеше да остане буден само за малко. Ранд трябваше да го изчака, докато се събуди.
Лицето му се изкриви, той се помръдна в стола и разсеяно отмести дръжката на меча, която го натискаше в ребрата. Не биваше да споменава на никого за онова, което му беше казала Моарейн. Но това все пак беше Трам. Това беше… Той стисна зъби. „Моят баща. На баща си мога да кажа всичко.“
Трябваше да остане буден, докато Трам се събуди. Трябваше само да…