— Да ти дам ли да хапнеш нещо? Госпожа ал-Вийр е оставила поднос с храна.
— Тя вече ме нахрани… ако моето може да се нарече ядене. Не ми позволи да хапна нищо друго освен супа. Може ли човек да избегне лошите сънища само с някаква си супа в… — Трам измъкна ръката си изпод одеялото и докосна меча на кръста на Ранд. — Значи все пак не е било сън. Когато Моарейн ми каза, че съм болен, си помислих, че… Но ти си добре. Това е най-важното. Какво стана с фермата?
Ранд си пое дълбоко въздух.
— Тролоците избиха овцете. Отмъкнаха и кравата, а къщата се нуждае от голямо почистване. — Помъчи се да се усмихне. — Все пак имахме повечко късмет от някои други. Половината село е опожарено.
И той разказа всичко на Трам, или почти всичко. Трам го слушаше напрегнато и го прекъсваше с въпроси, така че му се наложи да му разкаже как се беше върнал в къщата от гората, а това на свой ред го доведе до епизода с убийството на тролока. Трябваше да му каже как Нинив му беше заявила, че Трам умира, за да му обясни защо за него се беше погрижила Айез Седай вместо Премъдрата. Трам ококори очи при тази вест — една Айез Седай в Емондово поле. Но Ранд не виждаше смисъл да се впуска в подробности за всяка своя стъпка по пътя от фермата дотук, за страховете си или за мърдраала по пътя. Нито, разбира се, да разказва за кошмарите си. Не виждаше и смисъл да споменава за бълнуванията на Трам, докато беше в треска. Все още не. Но версията на Моарейн — нямаше как да я избегне.
— Виж, с такава приказка всеки веселчун би се гордял — промърмори Трам, когато разказът свърши. — Но какво могат да искат тролоците от момчета като вас? Или пък Тъмния, Светлината да ни закриля?
— Смяташ, че лъже ли? Господин ал-Вийр ми каза, че наистина били нападнати само две ферми. Също и за къщата на майстор Люхан и тази на майстор Каутон.
— Повтори ми какво ти е казала. Но точно, дума по дума.
Ранд се поколеба. Може ли някой да си спомни точните думи, които е чул? Той прехапа устни, почеса се по главата и малко по малко започна да ги възстановява, почти точно, доколкото ги помнеше.
— Не се сещам за друго — завърши той. — За някои от нещата не съм много сигурен дали не ми ги каза по-иначе, но горе-долу беше така.
— Мисля, че е достатъчно. Разбираш ли, момко, Айез Седай са коварни. Те не лъжат, не пряко, но истината, която Айез Седай ти казва, не винаги излиза истината, която ти си мислиш, че е. Трябва да внимаваш с нея.
— Слушал съм сказанията — реагира Ранд. — Не съм дете.
— Не си, разбира се. — Трам въздъхна тежко и помръдна притеснено рамене. — Би трябвало да дойда с теб. Светът извън Две реки е твърде различен от това, с което си свикнал в Емондово поле.
Това беше добър повод да попита Трам за неговите пътувания извън Две реки, както и за другото, но Ранд не се възползва. Остана със зяпнала уста.
— Само това ли ще ми кажеш? Мислех си, че ще ме убедиш да не се захващам с това. Мислех, че ще имаш стотици основания да ми кажеш да не тръгвам. — Усети, че наистина се беше надявал Трам да му изложи стотиците основания, при това убедителни.
— Може и да не са стотици — изсумтя Трам. — Но няколко поне бих могъл да изброя. Само дето не струват много. Щом тролоците са тръгнали по петите ти, в Тар Валон ще си в много по-голяма безопасност, отколкото тук. Просто запомни, че трябва да си нащрек. Айез Седай правят неща за свои собствени цели и тези цели не винаги са онова, които човек предполага.
— И веселчунът ми каза нещо такова — отвърна Ранд замислено.
— Значи знае за какво говори. А ти слушай внимателно, мисли и си дръж езика зад зъбите. Това е добър съвет за всеки, който тръгне на път извън Две реки, но в още по-голяма степен, ако е с една Айез Седай. Също и със Стражниците. Кажеш ли нещо на Лан, все едно че си го казал на Моарейн. Ако той е Стражник, значи е обвързан с Айез Седай така, както слънцето изгрява всяка заран, и няма да скрие много тайни от нея, ако изобщо скрие нещо.
Ранд не знаеше почти нищо за характера на обвързването между Айез Седай и Стражниците, въпреки че за него се споменаваше във всички сказания за Стражници, които беше чувал. Това имаше нещо общо със Силата, беше някакъв дар към Стражника или някаква форма на обмяна. Според сказанията с това обвързване Стражниците получаваха всевъзможни привилегии. Можеха да се изцеряват по-бързо от обикновените мъже, да издържат по-дълго без храна, вода и сън. Предполагаше се, че могат да усещат появата на тролоци, ако са сравнително близо, както и на други същества на Тъмния, което обясняваше факта, че Лан и Моарейн се бяха опитали да предупредят селото преди нападението. Що се отнася до това какво получаваха Айез Седай в замяна, тук сказанията мълчаха, но той не вярваше, че не получават нищо.