Никой не проговори.
— Да сме забравили кои сме? — попита най-сетне Бран. — Та ние сме такива, каквито винаги сме били. Честни стопани, овчари и занаятчии. Народът на Две реки.
— На юг — рече Моарейн. — На юг тече река, която вие наричате Бялата река. Но далеч на изток хората все още я наричат с вярното й име. Манедерендрелле. На Древния език това ще рече „Води от Планината-отечество“. Буйни води, които някога са текли през земя на храброст и хубост. Преди две хиляди години Манедерендрелле е текла покрай планински град, толкова великолепен, че пред него каменоделците на Огиер зяпвали от удивление. С ферми и села била осеяна тази земя, и това, което днес наричате Западния лес също, а и отвъд него. И целият този народ наричал себе си народът на Планината-отечество, народът на Манедерен.
— Кралят им се казвал Аемон ал Каар ал Торин — продължи тя, — Аемон, син на Каар, син на Торин, а Елдрийн ай Еллан ай Карлан била неговата кралица. Аемон, мъж толкова неустрашим, че най-голямата похвала за храброст, която всеки можел да изрече, дори враговете му, била, че човек има сърце като на Аемон. Елдрийн била толкова красива, че казвали, че цветята разцъфтявали само за да я накарат да се усмихне. Храброст, хубост, мъдрост и любов, които дори смъртта не можела да покори. Плачете, ако имате сърце, за тяхната загуба, за това, че дори споменът за тях е изгубен. Плачете, че е изгубена тяхната кръв.
Тя замлъкна, но никой не проговори. Както и всички останали, Ранд беше погълнат от магията на жената. Тя отново заговори:
— Почти два века Тролокските войни опустошавали света нашир и длъж и където и да избухвали сражения, знамето на Червения орел на Манедерен било сред първите редици на ратниците. Мъжете на Манедерен били като трън за нозете на Тъмния и като остър шип за ръцете му. Пейте за Манедерен, която нивга не ще коленичи пред Сянката. Пейте за Манедерен, меча, който нивга няма да се скърши.
— Те били далече, мъжете на Манедерен, далече в полето Бекаар, наречено Полето на кръвта, когато ги стигнала вестта, че тролокската армия е тръгнала срещу отечеството им. Твърде далече били, за да могат да сторят нещо друго, освен да стоят и да чакат вестта за гибелта на земята си, защото силите на Тъмния означавали краят им. Означавали да загине мощният дъб, като бъдат пресечени коренищата му. Но те били мъже на Планината-отечество.
— И те не се поколебали. Не помислили за разстоянието, което ги деляло. Тръгнали веднага, от полето на своята победа, все още покрити с прах, пот и кръв. Ден и нощ вървели в поход, защото били видели ужаса, който оставяла тролокската армия след себе си, и нито един ратник не могъл да заспи при мисълта за това, което можели да сторят на Манедерен. Придвижвали се така, сякаш нозе те им били крилати, по-далече и по-бързо, отколкото приятелите им могли да се надяват и враговете им могли да се страхуват. Всеки ден от този техен поход може да се възпее в песни. Когато армиите на Тъмния се изсипали в земите на Манедерен, мъжете на Планината-отечество застанали пред тях, а зад гърба им течала Тарендрелле.
Чак сега неколцина от селяните нададоха плахи възгласи, но Моарейн продължи, сякаш не беше ги чула.
— Ордата, която се възправила срещу мъжете на Манедерен, можела да съкруши и най-смелото сърце. Небето почерняло от гарвани. Земята почерняла от тролоци. Тролоци и техните човешки съюзници. Тролоци и Мраколюбци, десет по десет хиляди, и Властелини на ужаса начело на всички тях. Нощем огньовете им били повече от звездите в небето, а зората разкривала веещото се над главите им знаме на Баал-замон. Баал-замон, Сърцето на мрака. Едно от древните имена на Бащата на лъжите. Тъмния не ще да е бил освободен от затвора си в Шайол Гул, защото в противен случай всички сили на човечеството, струпани на едно място, нямало да могат да му устоят, но тук била струпана неговата сила, толкова зло, че затъмнящото светлината знаме всявало мраз в душите на хората, възправили се срещу него.
— И все пак те знаели какво трябва да сторят. Родната им земя се простирала отвъд реката. Трябвало да задържат ордата и цялата нейна сила далеч от Планината-отечество. Аемон бил изпратил пратеници. Била им обещана помощ, ако се задържат три дни на брега на Тарендрелле. Да се задържат три дни срещу войска, която можела да ги помете за един час. Но въпреки това по някакъв начин, с набези и отчаяна защита, те се задържали първия час, после втори и трети. Три дни се сражавали и макар земята да се превърнала в касапница, не допуснали Тарендрелле да бъде прекосена. На третата нощ помощ не дошла, нито пратеници, и те продължили да се бият сами. Шест дни. Девет дни. На десетия ден Аемон предвкусил горчивата участ на поражението. Помощ не идвала, а те вече не могли да задържат преодоляването на реката.