— И какво направили? — извика Хари. Факлите примигваха на студения вятър, но никой не помръдна да се загърне в наметалото си.
— Аемон прекосил реката — отвърна Моарейн — и унищожил мостовете. И разпратил вест по земята си хората да бягат, защото знаел, че тролокската орда ще намери начин да мине реката. Още докато вестта се разнасяла, тролоците започнали да я прекосяват и воините на Манедерен влезли в ново сражение, за да откупят със своя живот няколко часа за своите хора, за да ги спасят. От столицата на Манедерен Елдрийн организирала отстъплението на своя народ сред най-дълбоките лесове и стръмните планински склонове.
— Но някои не побягнали. Най-напред ручеи, сетне потоци, после река, хората тръгнали не към своето спасение, а за да се присъединят към армията, сражаваща се за тяхната земя. Овчари с лъкове, стопани с вили, дървари със секири. Жените също тръгнали с тях, нарамили каквото им попадне, крачели рамо до рамо с мъжете си. Ни един от тези, които тръгнали, не се заблуждавал, че ще се върне жив. Но това била тяхната земя, земята на бащите и децата им, и те трябвало да заплатят цената. Нито педя земя не отстъпили, преди да прогизне от кръв, но най-сетне армията на Манедерен била отблъсната чак дотук, до това място, което днес вие наричате Емондово поле. И тук тролокските орди ги обкръжили.
Гласът й се давеше в студени сълзи.
— Мъртви тролоци и трупове на извратени от злото човешки същества се трупали на камари, но непрестанно над тях напирали нови и нови вълни на смърт, и нямало край. Краят можел да бъде само един. Нито един мъж или жена, застанали под знамето на Червения орел призори, не останал жив, когато паднала нощта. Несъкрушимият меч бил разтърсен.
— Сред Мъгливите планини, сама в опразнения град Манедерен, Елдрийн усетила, че Аемон загива, и сърцето й замряло заедно с неговото. И на мястото на сърцето й останала само жажда за мъст, мъст за любовта й, мъст за народа на нейната земя. Подбудена от скръбта, тя посегнала към Верния извор и запратила Единствената сила към тролокската армия. И ето че Властелините на ужаса загинали на място, било на своите съвети или докато насърчавали войските си. Докато си поемат дъх, Властелините на ужаса и пълководците на силите на Тъмния лумнали в пламък. Огън погълнал телата им и ужас обхванал току-що победилата им армия.
— И те се разбягали като диви зверове, подгонени от горски пожар. Побягнали на север и на юг. Хиляди се издавили в опита си да прекосят Тарендрелле без помощта на Властелините на ужаса, а по бреговете на Манедерендрелле съборили мостовете, ужасени от това, което ги преследвало. Там, където се натъквали на хора, клали и опожарявали, но целта им била само да се спасят. Докато най-сетне ни един от тях не останал в земите на Манедерен. Пръснали се като прашинки от бурен вятър. Крайното възмездие дошло по-бавно, но дошло, когато започнали да ги преследват и ловят други хора, други армии и по други земи. Никой от онези, които участвали в голямото клане в Аемондово поле, не останал жив.
— Но цената се оказала твърде висока за Манедерен. Елдрийн привлякла повече от Единствената сила, отколкото смъртен човек би могъл да овладее без помощ. Докато вражеските пълководци гинели, тя също загинала, и пламъците, които я погълнали, погълнали и столицата на Манедерен, чак до живеца на планините. Но все пак народът оцелял.
— Нищо не останало от фермите, от селата, от величествения град. Някои ще кажат, че не им е оставало нищо друго, освен да избягат по други земи, където да започнат отначало. Но те не мислели така. Били платили такава висока цена за своята земя, с кръв и надежда, че вече били обвързани с просмуканата й от кръв почва с корени, по-яки от стомана. Други войни ги опустошавали години по-късно, докато най-сетне техният къс от света бил забравен и най-сетне и те забравили за войните и за това как се воюва. Никога повече Манедерен не се въздигнала. Извисяващите се кули на нейния град-престолнина и мощните й фонтани се превърнали в сън, който бавно избледнял в хорските спомени. Но те и децата им, и децата на децата им, държали на земята, която била тяхна. Държали на нея дори след като дългите векове измили от паметта им причината. Държали на нея през всичкото време, и ето, днес това сте вие. Плачете за Манедерен. Плачете за това, че е загубена завинаги.