Пламъците, бликащи от тоягата на Моарейн, угаснаха и тя я остави до себе си, сякаш тежеше неимоверно. Дълго в тишината отекваше само стонът на вятъра. После през Коплинови се промуши Пает ал-Каар.
— Нищо не знам за това, което ни разказа — промълви селянинът. — Аз не съм трън в нозете на Тъмния и едва ли някога ще бъда. Но моят Уил ходи по земята благодарение на теб и затова ме е срам, че съм тук. Не знам дали можеш да ми простиш, но дали ще го направиш, или не, аз се прибирам. И ако питат мен, можеш да останеш в Емондово поле колкото искаш.
Той сведе глава почти в поклон и се отдръпна сред тълпата. И други промърмориха след него, извинявайки се засрамено, след което един по един започнаха да се изнизват. Коплинови, с кисели физиономии, се свъсиха отново, огледаха се сърдито и също се стопиха в нощта, без да промълвят и дума. Били Конгар се беше измъкнал, без да дочака братовчедите си.
Лан издърпа Ранд назад и затвори вратата.
— Да тръгваме, момче. — Стражникът се запъти към задния изход на хана. — Хайде, и двамата. Бързо!
Ранд се поколеба, после разтърси рамене и се помъчи да укрепи решимостта си. Нямаше друг избор, освен да тръгне, но щеше да се върне в Емондово поле, колкото дълго и далечно да се окажеше пътуването му.
Глава 10
Сбогуване
В конюшнята ги чакаше Перин и Лан го попита:
— Огледа ли, както ти казах, ковачо?
— Огледах — отвърна Перин. — Няма никой освен нас. И защо някой ще се крие…
— Бдителността и дългият живот вървят ръка за ръка, ковачо. — Стражникът бързо огледа сумрачната конюшня и поклати глава.
— Нямаме време. Тя каза да бързаме.
Той бързо закрачи към дъното на конюшнята, зад светлото петно от фенера, където бяха вързани петте коня — вчесани и оседлани. Два от тях бяха черният жребец и бялата кобила, които Ранд вече беше видял. Другите, макар и да не бяха толкова хубави, определено бяха най-добрите, които можеха да се намерят в Две реки. С припряна загриженост Лан започна да проверява подпръгите и коланите, които крепяха седлата, меховете с вода и навитите на рула одеяла зад седлата.
Ранд размени смутени усмивки с двамата си приятели и се опита да си придаде вид, че изгаря от нетърпение да тръгнат.
Едва сега Мат забеляза меча на кръста му и го посочи.
— Ти да не ставаш Стражник? — Засмя се, но преглътна и погледна крадешком към Лан. Стражникът явно не беше обърнал внимание на закачката му. — Или търговски охранник? — продължи Мат с усмивка, която изглеждаше малко насилена. Той потупа колана си. — Оръжието на един порядъчен човек, изглежда, не ти се струва достатъчно, а?.
Ранд си помисли дали да не размаха меча под носа му, но присъствието на Лан го спря. Стражникът дори и не поглеждаше към тях, но той беше сигурен, че следи всичко, което става около него. Затова отвърна с малко пресилена небрежност.
— Може да свърши някаква работа. — Сякаш носенето на меч на кръста беше най-обикновено нещо.
Перин се размърда, опитвайки се да скрие нещо под наметалото си. Ранд зърна широк кожен пояс, обхващащ кръста на ковашкия чирак, и яката дръжка на бойна секира, напъхана в специалната халка на колана.
— Ти какво криеш там? — попита го той.
— Цял търговски охранник, няма що — бъзна го Мат.
Къдрокосият младеж изгледа Мат навъсено, показвайки му, че му е дошло до гуша от глупавите му шеги, въздъхна тежко и разгърна наметалото, показвайки им секирата си. Въобще не приличаше на обикновено дърварско сечиво. Широкото й, извито като полумесец острие и острият шип от другата страна я правеха да изглежда не по-малко странна за Две реки от меча на Ранд.
— Майстор Люхан я направи преди две години по поръчка на един охранник на изкупчия на дървени трупи. Онзи обаче отказа да плати колкото беше обещал, а майстор Люхан не искаше да вземе по-малко. Даде ми я, когато… — той се окашля и изгледа Ранд със същия предупредителен поглед, с който беше срязал Мат — …когато видя, че тренирам с нея. Каза ми, че мога да я задържа, след като нямало да му послужи за нищо.
— Тренирал — изкикоти се Мат, но вдигна миролюбиво ръце, когато Перин го изгледа мрачно. — Добре де. Не е чак толкова лошо, че поне един от нас знае да борави с истинско оръжие.