— Твоят лък също е истинско оръжие — намеси се Лан. — Оръжие са и прашките, с които забелязах да играят момчетата в селото ви. Това, че не сте ги използвали за нещо друго, освен да ловите зайци и да гоните вълците от стадото, не ги прави нещо по-различно. Всичко може да се превърне в оръжие, стига човекът, който го държи, да има кураж да го използва за такова. Да оставим тролоците настрана, но вие, момци, трябва да разберете това колкото се може по-скоро, преди да сме напуснали Две реки, преди да сме напуснали Емондово поле, ако искате да стигнете живи до Тар Валон.
Лицето и гласът му, студени като смърт и твърди като грубо изсечен камък, сковаха усмивките и езиците им. Перин свъси вежди и придърпа наметалото си върху секирата. Мат заби поглед в краката си. Стражникът изсумтя и продължи да проверява сбруите на конете сред възцарилата се дълга тишина.
— Май не е съвсем като в приказките — отрони най-сетне Мат.
— Не знам — отвърна кисело Перин. — Тролоци, Стражник, Айез Седай. Какво повече би могъл да пожелае човек?
— Айез Седай — прошепна Мат така, сякаш изведнъж го бяха побили тръпки.
— Ти вярваш ли й, Ранд? — попита Перин. — Искам да кажа, какво могат да искат от нас тролоците?
Тримата погледнаха едновременно към Стражника. Лан си даваше вид, че е улисан в работата си, но и тримата се дръпнаха към вратата на конюшнята, по-далече от него.
Ранд поклати глава.
— Не знам, но това, което спомена тя — че само нашите ферми били нападнати, — се оказа вярно. А тук, в селото, са нападнали първо къщата на майстор Люхан и ковачницата. Попитах кмета. Доколкото мога да преценя, най-вероятно е наистина да са търсили тъкмо нас.
— Питал си кмета? — промълви с недоумение Мат. — Тя заръча да не казваме на никого.
— Не му казах защо го питам — възрази Ранд. — Да не искате да ми кажете, че не сте говорили с никого? Никой ли не е разбрал, че тръгвате?
Перин сви рамене оправдателно.
— Нали Моарейн Седай нареди да не казваме на никого.
— Оставихме бележки — каза Мат. — За семействата си. Ще ги намерят на заранта. Ранд, майка ми смята, че Тар Валон е близо до Шайол Гул и е също толкова лошо място. — Засмя се, за да покаже, че не споделя това мнение, но не изглеждаше убеден. — Щеше да ме затвори в килера, ако разбереше, че дори съм си помислил да тръгна натам.
— А пък майстор Люхан е упорит като скала — добави Перин. — За госпожа Люхан да не говорим. Ако я беше видял само как сновеше из останките на къщата и кълнеше тролоците.
— Да ме изгори дано, Ранд — рече Мат. — Знам, че тя е Айез Седай и всичко останало, но тролоците наистина бяха тук. Тя каза да не казваме на никого. Ако една Айез Седай не знае как да се оправи с такова нещо, кой тогава?
— Не знам. — Ранд се потърка по челото. Главата го бояеше. Не можеше да избие онзи сън от ума си. — Баща ми й вярва. Най-малкото се съгласи, че трябва да тръгна.
Изведнъж на прага се появи Моарейн.
— Значи си говорил с баща си за това пътуване? — Беше се облякла от глава до пети в тъмносиво, с дълга пола, срязана за странична езда. Единственото злато, което носеше по себе си, беше пръстенът с форма на змия.
Ранд хвърли крадешком поглед към тоягата й. Въпреки пламъците по нея нямаше никакви следи от изгаряне, дори и сажди.
— Не можех да тръгна, без да му кажа.
Тя го изгледа за миг със стиснати устни, после се обърна към другите двама.
— Да не би и вие да сте решили, че бележката няма да е достатъчна? — Мат и Перин заговориха един през друг, уверявайки я, че са оставили само бележки, както им била наредила. Тя им даде знак да замълчат и изгледа с укор Ранд. — Каквото е сторено, вече е втъкано в Шарката. Лан?
— Конете са готови — отвърна Стражникът. — Ако сме пестеливи, ще разполагаме с достатъчно провизии до Бейрлон. Можем да тръгнем веднага. Предлагам веднага.
— Но не и без мен. — И Егвийн се появи ненадейно отнякъде, стиснала в ръце увит в шал вързоп.
Лан беше изтеглил меча си наполовина, но щом забеляза кой е новодошлият, го прибра и очите му отново станаха безизразни. Перин и Мат запелтечиха, обяснявайки на Моарейн, че не са казвали на Егвийн за заминаването. Айез Седай не им обърна внимание, а само изгледа девойката и докосна замислено устните си с пръст.
Качулката на тъмнокафявата пелерина на Егвийн беше нахлузена, но не толкова, че да скрие решителността, с която погледна Моарейн.