— Имат — отвърна Лан. — Е, все още могат да тичат. И ще тичат с пълна сила, ако ги оставим, докато се сринат мъртви от изтощение, без дори да усетят. Бих предпочел Моарейн Седай да не бе направила това, което им направи, но се налагаше. — Той потупа врата на жребеца си и конят сведе глава, сякаш одобряваики жеста на Стражника. — В следващите няколко дни трябва да ги щадим, докато се възстановят. Ще се наложи да ги яздим по-бавно, отколкото ми се иска. Но ако имаме късмет, и това ще е достатъчно.
— Това… — Мат шумно преглътна. — Това ли имаше предвид тя? За умората ни?
Ранд потупа врата на Облак и се вгледа с празен поглед напред. Въпреки всичко, което тя бе направила за Трам, не изпитваше никакво желание Айез Седай да използва Силата върху него. „О, Светлина, ами че тя просто потопи сала.“
— Нещо такова — усмихна се кисело Лан. — Но няма защо да се безпокоите, че и вие ще се изтощите до смърт. Освен ако нещата не станат много по-лоши, отколкото са сега. Приемете го просто като допълнителен нощен сън.
Пронизителният писък на драгхара изведнъж отекна над покритата с мъгла река. Дори и конете замръзнаха. Чу се огново, малко по-наблизо, и отново, пронизвайки черепа на Ранд като игла. После писъците заглъхнаха и съвсем се стопиха.
— Късмет — отрони Лан. — Тръгнал е да претърсва реката. — Той сви рамене и тонът му изведнъж стана делови. — Хайде да се пъхаме вътре. На мен също няма да ми дойде зле малко топъл чай и някой залък в стомаха.
Вмъкнаха се един по един през тунела. Моарейн и Егвийн седяха до огъня една срещу друга.
— Единствената сила — говореше Моарейн — идва от Верния извор, движещата сила на Сътворението, силата, заложена от Създателя, за да върти Колелото на Времето. — Тя вдигна ръце и долепи дланите си една към друга. — Сайдин, мъжката половина на Верния извор, и сайдар, женската половина, действат една срещу друга и в същото време заедно, осигурявайки тази сила. Сайдин — и тя вдигна лявата си ръка, след което я отпусна — е омърсен от докосването на Тъмния, като воден поток с тънка струя гранясала лой, наслоена отгоре. Водата продължава да е чиста, но не може да се докосне, без да докоснеш мръсотията. Само сайдар все още може да се използва безопасно. — Егвийн седеше с гръб към Ранд. Той не можеше да види лицето й, но тя с нетърпеливо любопитство се беше навела напред.
Нито Моарейн, нито Егвиин обърнаха внимание на влезлите. Мъжете започнаха да събличат влажните си наметала, разположиха се около огнището и протегнаха ръце към жарта. Лан, който влезе последен, измъкна мехове с вода и кожени торби от една ниша в свода, измъкна отнякъде котле и се зае да приготвя чай. Той самият не обръщаше никакво внимание на женския разговор, но приятелите на Ранд скоро престанаха да трият ръце и зяпнаха към Моарейн, без да прикриват любопитството си. Моарейн и Егвийн се държаха така, сякаш не забелязваха присъствието им.
— Не — отвърна Моарейн на някакъв въпрос, който Ранд пропусна, докато се оглеждаше. — Верния извор не може да се изчерпи, както една река не може да се изчерпи от воденичното колело. Изворът е реката. Айез Седай са воденичното колело.
— Наистина ли смятате, че мога да се науча? — попита Егвийн. Лицето й светеше от възбуда. Ранд никога не беше я виждал толкова красива, нито толкова отдалечена от него. — Мога ли да стана Айез Седай?
Ранд скочи и удари главата си в ниския таван. Том Мерилин стисна ръката му и го дръпна да си седне на мястото.
— Не бъди глупак — измърмори веселчунът, изгледа косо жените — нито една от двете не им беше обърнала внимание — и погледна със съчувствие момъка. — Сега това е извън теб, момчето ми.
— Дете мое, — промълви нежно Моарейн. — Едва малцина могат да се научат да се докосват до Верния извор и да използват Единствената сила. Някои от тях могат да го научат в голяма степен, други — в по-малка. Ти си една от шепата жени по света, за които не е необходимо да се учат. Най-малкото, докосването до Извора ще те стигне, независимо дали го желаеш, или не. Но без обучението, което можеш да получиш в Тар Валон, ти никога няма да можеш да я преливаш напълно и не би могла да оцелееш. Мъжете, притежаващи способността да се докосват до вродения в тях сайдин, умират, разбира се, освен ако Червената Аджа не ги наамери и не ги опитоми…
Том изръмжа гърлено, а Ранд се помръдна притеснено на мястото си. Мъжете като тези, за които говореше Айез Седай, бяха рядкост — през целия си живот беше чувал само за трима такива и, слава на Светлината, не в Две реки — но злините, които причиняваха, докато Айез Седай ги намерят, бяха достатъчно големи и предизвикваха мрачни вести, като вестите за войни, за земетръси и за разрушени градове. Досега така и не беше разбрал с какво точно се занимават тези Аджа. Според сказанията това бяха кланове сред Айез Седай, които, изглежда, най-вече си устройваха заговори и воюваха помежду си, но за едно нещо всички сказания бяха категорични: основното задължение на Червената Аджа беше да предотврати ново Разрушение на Света и те го изпълняваха, като издирваха всеки мъж, който си е позволил дори да си помисли, че би могъл да овладее Единствената сила. Мат и Перин имаха такъв вид, сякаш изведнъж им се беше дощяло да са си у дома в креватите.