— …но някои жени също умират. Трудно е да се научиш без наставница. Жените, които не успеем да издирим, онези, които оцеляват, често стават… е, в тази част на света например може да станат Премъдра в селата си. — Айез Седай замълча умислена. — Старата кръв е силна в Емондово поле, а старата кръв пее. Разбрах каква си още в първия миг, когато те видях. Никоя Айез Седай не може да застане пред жена, която прелива или на която предстои да се промени, без да го почувства. — Тя зарови в малката си кесийка и измъкна синия камък със златната верижка, който преди това носеше на челото си. — Ти си много близо до своята промяна, до първото си докосване. Ще е по-добре за теб, ако аз те наставлявам в него. По този начин ще можеш да избегнеш… неприятните последици, които могат да сполетят ония, на които се наложи сами да си отворят пътя.
Егвийн се взря в камъка и очите й се разшириха.
— Това… това съдържа ли Силата?
— Разбира се, че не — сряза я Моарейн. — Нещата не съдържат силата, детето ми. Дори един ангреал е само инструмент. Това е само един красив син камък. Но той може да излъчва светлина. Ето.
Ръцете на Егвийн потрепнаха, когато Моарейн постави камъчето в ръцете й. Момичето понечи да се дръпне, но Айез Седай задържа дланите й с едната си ръка, а с другата я докосна по бузата.
— Вгледай се в камъка — тихо промълви Айез Седай. — По-добре е така, отколкото сама да се луташ. Изчисти ума си от всичко, освен камъка. Изчисти ума си и се понеси свободно. Тук е само камъкът и празнотата. Аз ще започна. Понеси се свободно и ме остави да те водя. Не мисли. Понеси се.
Ранд заби пръсти в коленете си и стисна здраво челюсти. „Тя трябва да се провали. Трябва.“
В камъка разцъфна светлина. Само една синкава искрица, и после угасна, не беше по-ярка от светлината на светулка, но той примигна, сякаш щеше да го заслепи. Егвийн и Моарейн се взираха в камъка с празни очи. Появи се нова искра, после друга, докато лазурната светлина не запулсира като живо сърце. „Това е от Айез Седай — помисли си той отчаяно. — Направи го Моарейн. Не беше Егвийн.“
Последно слабо просветване и камъкът отново потъмня и се превърна в онова, което си беше — обикновена скъпа дрънкулка. Ранд беше спрял да диша.
За миг Егвийн продължи да се взира в камъка, след това вдигна очи към Моарейн.
— Аз… струва ми се, че усетих… нещо, но… Може би сте се излъгали за мен. Съжалявам, че ви изгубих времето.
— Не си ми загубила времето, детето ми. — Тънка усмивка на задоволство премина по устните на Моарейн. — Последната светлинка беше само твоя.
— Нима? — възкликна Егвийн, а после отново потъна в униние. — Но тя едва се задържа.
— А сега се държиш като глупаво селско момиче. Повечето от тези, които пристигат в Тар Валон, трябва да се учат с месеци, докато постигнат това, което ти току-що направи. Можеш да стигнеш далече. Може би дори до Амирлинския трон един ден, ако се учиш и се трудиш упорито.
— Искате да кажете… — С радостен вик Егвийн прегърна Айез Седай. — О, благодаря ви. Ранд, чу ли? Аз ще стана Айез Седай!
Глава 13
Избор
Преди да заспят, Моарейн започна да коленичи поред до всеки и да поставя длани върху главата му. Лан изръмжа, че няма нужда от това и да не си хаби силите, но не се опита да я спре. Егвийн с нетърпение очакваше поредното изпитание, а Мат и Перин определено бяха изплашени, но също така не смееха да откажат. Том се дръпна рязко от ръцете на Айез Седай, но тя стисна побелялата му глава с изражение, показващо недвусмислено, че няма да търпи глупости. През цялото време веселчунът се мръщеше. Когато отдръпна ръцете си, тя се усмихна подигравателно. Той се намуси още повече, но видимо изглеждаше освежен, както и останалите.