Застанал на място с отворена уста, търсейки възможно най-острия отговор, Ранд не беше забелязал, че вика. И двамата се бяха развикали.
Егвийн се изчерви, обърна се и гневно промърмори:
— Мъже!
Това, изглежда, беше предназначено не само за Ранд, но и за Стражника.
Ранд внимателно огледа бивака. Всички се бяха взрели право в него, не в Стражника. Мат и Перин, с пребледнели физиономии. Том, целият напрегнат, сякаш готов да побегне или да се бие. И Моарейн. Лицето на Айез Седай беше безизразно, но очите й сякаш проникваха в мозъка му. Той отчаяно се помъчи да си спомни какво точно беше казал за Айез Седай и за Мраколюбците.
— Май е време да тръгваме — промълви Моарейн и се обърна към Алдийб. Ранд размърда рамене, сякаш го бяха освободили от капан. Но не беше сигурен, че е така.
Две нощи по-късно, докато огънят гаснеше, Мат облиза последните трохи сирене по пръстите си и каза:
— Знаете ли, мисля, че им се измъкнахме, слава на Светлината.
Лан се беше отдалечил в нощта за последен оглед, Моарейн и Егвийн се бяха скрили встрани за поредния си разговор, Том дремеше с лула в устата и момчетата бяха останали сами около огъня.
Перин, който разсеяно разбутваше жаравата с пръчка, му отвърна:
— Щом сме се измъкнали, защо тогава Лан продължава да разузнава?
— Оставихме ги край Таренов сал. — Мат се излегна по гръб, сплел ръце под главата си, взирайки се в небето към кръглата луна. — Ако изобщо ни гонеха.
— Да не мислиш, че драгхарът ни преследваше, защото много му харесваме? — попита Перин.
— Казвам ти, престани да се тревожиш за тролоците и други такива — продължи Мат, сякаш Перин не беше му казал нищо. — По-добре да помислим как да разгледаме големия свят. Сега сме тук, откъдето идват сказанията. Как според теб изглежда един истински голям град?
— Нали отиваме в Бейрлон — обади се сънено Ранд, но Мат изсумтя.
— Бейрлон, голяма работа. Аз съм виждал старата карта на майстор ал-Вийр. Ако завием на юг, след като стигнем Кемлин, пътят води право към Иллиан, че и по-нататък.
— Какво му е толкова особеното на Иллиан? — попита Перин с прозявка.
— Първо на първо — отвърна Мат, — Иллиан не е пълен с Айез Се…
Настъпи тишина и Ранд изведнъж се разсъни. Моарейн се беше върнала преждевременно. Егвийн беше с нея, но вниманието им беше приковано в Айез Седай, която бе застанала на светлината на огъня. Мат лежеше по гръб, зяпнал в нея, без да се сети да затвори устата си. Очите на Моарейн поглъщаха светлината от огъня като тъмни полирани камъни. Ранд внезапно се зачуди от колко ли време стои така зад тях.
— Младежите просто… — почна Том, но Моарейн го прекъсна:
— Няколко дни спокойствие и вече сте готови да се предадете. — Тихият й спокоен глас ярко контрастираше с тъмния блясък на очите й. — Един-два дни мир и вече забравихте за Зимната нощ.
— Не сме забравили — обади се Перин. — Ние само… — Без да надига глас, Айез Седай се отнесе към него по същия начин, както с веселчуна.
— Това ли изпитвате всички? Всички ли сте толкова нетърпеливи да побегнете към Иллиан, забравяйки за тролоците, за Получовеците и драгхара? — Очите й ги обходиха един по един. Каменният им блясък на фона на спокойния й глас накара Ранд да се почувства неловко, но тя не даде на никой от тях възможност да заговори. — Тъмния преследва вас тримата, един от вас или всички, и ако позволя да побегнете натам, накъдето решите, той ще ви хване. Каквото и да желае Тъмния, аз му се противопоставям, така че чуйте следното и не се съмнявайте в истинността му. Преди да позволя на Тъмния да ви хване, аз самата ще ви унищожа.
Тъкмо равнодушният й глас убеди Ранд. Айез Седай щеше да направи точно това, което казваше, ако преценеше, че е необходимо. Тази нощ той заспа много трудно, и не се оказа единствен. Дори веселчунът захърка дълго след като последните въглени бяха угаснали. За пръв път Моарейн не им предложи изход.
Нощните разговори между Егвийн и Айез Седай караха Ранд да се вкисва. Всеки път, когато се скриеха в мрака настрана от другите, той се чудеше какво ли си говорят и какво ли правят. Какво правеше Айез Седай на Егвийн?
Една нощ той изчака всички мъже около огъня да утихнат и се промъкна достатъчно близо, за да може да чува Моарейн и Егвийн, които седяха на едно паднало дърво с фенер до тях.
— Питай — говореше Моарейн, — и ако мога да ти го кажа сега, ще ти го кажа. Разбери, има много неща, за които все още не си готова, неща, които не можеш да научиш, докато не научиш друга, които пък изискват други знания, които трябва да усвоиш най-напред. Но можеш да питаш, каквото пожелаеш.