— Петте сили — каза бавно Егвийн. — Земя, Вятър, Огън, Вода и Дух. Не ми се струва честно, че мъжете трябва да са по-силни, като владеят Земята и Огъня. Защо те трябва да притежават най-могъщите сили?
Моарейн се засмя.
— Така ли си мислиш, дете? Има ли скала толкова твърда, че вятърът и водата да не могат да я отмият, или огън толкова силен, че водата да не може да го потуши и вятърът да не го угаси?
Егвийн замълча за известно време, ровейки с пръст в сухия листак.
— Те… те са били тези, които… които са се опитали да освободят Тъмния и Отстъпниците, нали? Мъжете Айез Седай? — Тя пое дълбоко дъх и заговори по-бързо. — Жените не са участвали в това. Мъжете са тези, които са полудели и са разрушили света.
— Ти се боиш — каза тъжно Моарейн. — Ако си беше останала в Емондово поле, след време щеше да станеш Премъдра. Такъв беше планът на Нинив, нали? Или щеше да оглавиш Женския кръг и да ръководиш делата на Емондово поле, докато Селският съвет си въобразява, че го прави. Но вместо това ти направи немислимото. Напусна Емондово поле, напусна Две реки в търсене на приключение. Искаше да го направиш, но в същото време се боиш. И упорито отказваш на страха да те завладее. Иначе нямаше да ме запиташ как една жена може да стане Айез Седай. Иначе нямаше да захвърлиш всичките обичаи и традиции.
— Не — възрази Егвийн. — Не се боя. Искам да стана Айез Седай.
— По-добре щеше да е за теб, ако се боеше, но се надявам, че ще държиш на това свое убеждение. Малко жени напоследък притежават качества да бъдат посветени, а още по-малко го желаят. — Гласът на Моарейн сега звучеше така, сякаш размишляваше на глас. — Със сигурност никога досега не е имало две от едно село. Старата кръв все още наистина е много силна в Две реки.
Ранд неволно помръдна сред сенките и някаква съчка изпука. Той моментално замръзна, изпотен, спрял да диша, но нито една от жените не се огледа.
— Две ли? — възкликна Егвийн. — Коя е другата? Да не е Кари? Кари Тейн? Или Лара Айиллан?
Моарейн притеснено цъкна с език и строго отвърна:
— Трябва да забравиш, че съм ти споменала това. Боя се, че нейният път лъкатуши в друга посока. Ти се грижи за себе си и за това, което чака теб. Пътят, който си избрала, никак не е лесен.
— Но аз няма да се върна — промълви Егвийн.
— Каквото ще бъде, ще бъде. Но все пак ти искаш да ти вдъхна увереност, а аз не мога да ти я дам. Не и по начина, по който очакваш.
— Не разбирам.
— Ти искаш да си сигурна, че Айез Седай са добри и чисти; че онези порочни мъже от легендите са причикили Разрушението на света. Е, наистина са били мъжете, но те не са били по-порочни от всички останали хора. Били са обезумели, но не и зли. Айез Седай, които ще срещнеш в Тар Валон, са човешки същества, не по-различни от всички останали жени, като се изключат способностите, които ги отличават от останалите. Сред тях има храбри и страхливи, силни и слаби, добри и жестоки, жени с горещи сърца и хладнокръвни. Превръщането на една жена в Айез Седай не променя същността й.
Егвийн въздъхна тежко.
— Мисля, че се боях точно от това, че Силата може да ме промени. Също и от тролоците. И от Чезнещия. И… Моарейн Седай, в името на Светлината, защо всъщност тролоците нападнаха Емондово поле?
Главата на Айез Седай се извъртя и тя погледна право към мястото, където се спотайваше Ранд. Дъхът му секна в гърлото. Очите й бяха точно толкова твърди, колкото когато ги беше заплашила, и той имаше чувството, че проникват през мрака. „О, Светлина, какво ли ще направи, ако разбере, че се крия тук и ги слушам?“
Младежът се отдръпна назад, в по-дебелите сенки. Сърцето му блъскаше толкова лудо, че той си помисли, че дори само то може да го издаде. „Глупак! Тръгнал да подслушва Айез Седай!“
Стигна до заспалите мъже и успя да се намести, без да го усетят. Вярно, Лан се помръдна, но само въздъхна и се отпусна отново. Просто се беше извъртял насън.
Скоро след това от мрака се появи Моарейн и спря в края на бивака, за да огледа спящите. Лунният кръг очертаваше ореол около главата й. Ранд затвори очи и задиша равномерно, вслушвайки се дали стъпките й няма да се приближат до него. Не се приближиха. Когато отново отвори очи, нея я нямаше.
Най-после Ранд заспа. Сънищата му бяха изпълнени с предизвикващи пот сцени, в които всички мъже в Емондово поле се обявяваха за Преродения Дракон, а всички жени носеха на челата си сини камъни като този на Моарейн. Повече не се опита да подслушва Моарейн и Егвийн.