Мат и Перин извиха с любопитство вратове към общата зала, от която се лееше вълна от смехове, песни и весели възгласи всеки път, щом вратата в края на коридора се разтвореше. Стражникът промърмори, че трябвало да чуе последните вести, и изчезна през отворената врата, посрещнат от весела глъч.
На Ранд му се дощя да го последва, но още повече му се искаше да си вземе гореща баня. Можеше и сега да се гмурне сред хорската веселба и смях, но ако се изкъпеше и почистеше, народът в общата зала щеше да приеме присъствието му по-добре. Мат и Перин явно изпитваха същото. Мат скришом се почеса.
— Господин Фич — каза Моарейн. — Разбрах, че в Бейрлон има Чеда на Светлината. Има ли опасност да ви създадат някакви неприятности?
— О, изобщо не се безпокойте, госпожо Алис. Вечните им номера. Твърдят, че в града се била появила Айез Седай. — Моарейн повдигна вежди и ханджията разпери месестите си ръце. — Не се безпокойте. Опитвали са се и по-рано. Няма никаква Айез Седай в Бейрлон и Управителят го знае. Белите плащове смятат, че ако ни покажат някоя Айез Седай, някоя жена, за която ще твърдят, че е Айез Седай, хората ще ги пуснат всичките да влязат в града. Е, смятам, че някои биха ги пуснали. Някои. Но повечето хора са наясно какво целят Белите плащове и поддържат Управителя. Никой ие иска някоя невинна старица да пострада, така че Чедата да имат оправдание да се развихрят.
— Радвам се да го чуя — отвърна сухо Моарейн, сложи ръка на рамото на ханджията и попита: — Мин още ли е тук? Бих искала да поговоря с нея, ако е тук.
Ранд не чу отговора на господин Фич, защото в този момент пристигнаха слугите, които трябваше да ги отведат в баните. Моарейн и Егвийн тръгнаха след една дебела лелка с широка усмивка на лицето и куп кърпи в ръцете. Веселчунът, Ранд и приятелите му последваха някакъв слабичък тъмнокос мъж. Оказа се, че се казва Ара.
Ралд се опита да разпита Ара за Бейрлон, но човекът отрони едва една-две думи, освен дето намекна, че говорът на Ранд е странен, а след това гледката на банята отвя всички мисли от главата на Ранд. Дузина високи бронзови вани бяха подредени в центъра на просторно помещение с каменни стени. Дебела кърпа, грижливо сгъната, и голям калъп жълт сапун бяха поставени на столче пред всяка от ваните, а над огнищата край една от стените се нагряваха големи железни казани с вода. На противоположната стена горящи цепеници в едно дълбоко огнище увеличаваха топлината в помещението.
— Не е много по-лошо от хана в село — отбеляза Перин с тъга, въпреки че коментарът му никак не беше справедлив.
— Ти да не си от Коплинови бе? — изкикоти се Мат.
Ранд свали наметалото си и започна да се съблича, докато Ара пълнеше четири бронзови вани. Другите последваха примера му. Когато дрехите им се скупчиха върху столчетата, Ара подаде на всеки по едно голямо ведро с гореща вода и по един тас. След като свърши всичко това, прислужникът седна на столче край вратата, облегна се на стената със скръстени ръце и потъна в собствените си мисли.
Нямаше какво толкова да разговарят, докато се сапунисваха и отмиваха едноседмичната мръсотия по телата си с тасовете вода, от която се вдигаше млечнобяла пара. После се отпуснаха във ваните, за да се накиснат добре. Ара беше сгорещил водата достатъчно и потапянето им бе придружено от доволни въздишки. Въздухът се изпълни с гореща пара. Дълго не се чуваше никакъв звук освен по някое възклицание, докато стегнатите им от безкрайната езда мускули се отпускаха и мразът, за който бяха започнали да си мислят, че ще трае вечно, напускаше костите им.
— Още нещо да трябва? — обади се неочаквано Ара. Не се налагаше да им обяснява много за разликата в говорите. Неговият и на господин Фич говор им звучеше, сякаш устата им бяха пълни с горещи гъби. — Още кърпи? Или топла вода?
— Нищо — отекна гласътна Том. С притворени очи той махна към прислужника. — Отивай да си починеш. Ще се погрижа да получиш добро заплащане за обслужването. — Той потъна във ваната си, докато водата не го покри целия, до очите и носа.
Очите на Ара огледаха столчетата зад ваните, на които бяха накамарени дрехите и принадлежностите им. Изгледа лъка, но повече се спря на меча на Ранд и секирата на Перин.
— И вие ли долу из селата си имате неприяттности? — попита той. — В Реките, или както там им викате?
— Две реки — отвърна му Мат, като произнесе двете думи отчетливо. — Казва се Две реки. А за неприятностите, е…