— Какво ще рече това „и вие“? — попита Ранд. — Тук какви непрпятности има?
Перин, който изпитваше истинска наслада от кисненето, измърмори:
— Ох, че е хубаво!
Том се надигна и отвори очи.
— Тук ли? — изсумтя Ара. — Неприятности? Рудничарите, дето размахват юмруци из улиците, не могат да се нарекат неприятност. Нито… — Той млъкна и ги изгледа за миг. — Имах предвид нещо като онова в Гаелдан — каза прислужникът. — Не, предполагам, че не. Долу в селата освен овце друго няма, нали? Без да се обиждате. Просто исках да кажа, че тук при нас е кротко. Тъй или иначе, странна беше тази зима. Странни неща ставаха из планините. Онзи ден чух, че в Салдеа се били появили тролоци. Но това все пак са Граничните земи, нали така?
— Тролоци ли? — изграчи Мат. Ранд го плисна с вода, но Мат само се ухили и я отри от лицето си. — Аз ако взема да ти разправям за тролоци…
— Ха! — обади се Том. — Омръзнало ми е да слушам собствените си приказки от твоите уста.
— Той е веселчун — поясни Перин и Ара го изгледа навъсено.
— Видях плаща. Ще играеш ли?
— Чакайте малко — възрази Мат. — Какво беше това за приказките на Том? Вие да не би…
— Ти просто не можеш да ги разказваш така добре като Том — прекъсна го Ранд припряно, а Перин се намеси:
— Добавяш разни неща, уж да стане по-интересно, а се получава по-лошо.
— И при това объркваш всичко — добави Ранд. — По-добре остави Том да разказва.
Двамата заговориха така бързо, че Ара ги зяпна с увиснала челюст. Мат също ги зяпна, сякаш си мислеше, че всички около него са се побъркали. Ранд се чудеше как да му затвори устата, без да се налага да му пъха главата под водата.
Вратата се отвори гръмко и на прага застана Лан, преметнал кафявия си плащ през рамо, а с него нахлу по-хладен въздух, който разнесе топлата мъгла в помещението.
— Е — каза Стражникът и потри ръце. — Откога я чакам тази баня. — Ара надигна едно ведро, но Лан му махна с ръка да излезе. — Остави, сам ще се обслужа. — Той пусна плаща си върху столчето и избута прислужника извън банята въпреки протестите му, след което здраво залости вратата. Изчака за момент край нея, наострил слух, а когато пристъпи към останалите, гласът му стана каменен, а очите му се впиха в Мат.
— Слава на Светлината, че се върнах навреме, селянче. Вие не чувате ли, когато ви се говори?
— Ама аз не съм направил нищо — възрази Мат. — Канех се да му кажа само за тролоците и за… — Той млъкна, изтръпнал от смразяващия поглед на Лан.
— Няма да говорите за тролоци — мрачно процеди Лан. — Дори и не помисляйте за тролоци. — Изсумтя сърдито, сред което започна да пълни ваната си. — Кръв и пепел, запомнете добре, Тъмния има очи и уши там, където най-малко го очакваш. А ако Чедата на Светлината чуят, че ни преследват тролоци, ще пламнат от жар да ви спипат. За тях това е все едно да те нарекат Мраколюбец. Може и да не сте свикнали така, но докато не ви заведем там, където отиваме, не се доверявайте на никого, освен ако госпожа Алис или аз не ви наредим нещо друто.
— Имаше нещо, което онзи не пожела да ни каже — обади се Ранд. — Нещо, което смяташе, че е голяма беда, но не поиска да ни каже какво е.
— Сигурно са Чедата — каза Лан, като си изля още гореща вода във ваната. — Повечето хора ги смятат за същинска напаст. Други обаче не, и той не е знаел дали си заслужава да рискува пред вас. Не е знаел дали няма да изтичате и да го наклеветите пред Белите плащове.
Ранд поклати глава. Това място вече му се струваше по-лошо и от Таренов сал.
— Той каза, че имало тролоци в… Салдеа, нали така беше? — вметна Перин.
Лан запокити празното ведро на пода и то се строши.
— Ама вие ще продължавате да приказвате за това, така ли? Винаги е имало тролоци в Граничните земи, ковачо! Просто си набийте веднъж завинаги в главите, че не искаме да ни забелязват. Запомнете го най-после! Моарейн иска да ви отведе живи до Тар Валон и аз ще направя всичко възможно, но ако направите така, че тя да пострада…
Останалата част от къпането премина в гробно мълчание, както и обличането им.
Когато излязоха от банята, Моарейн стоеше в дъното на коридора и говореше с някаква стройна девойка, не по-висока от самата нея. Поне на Ранд му се стори, че е девойка, въпреки че черната й коса беше отрязана късо и носеше мъжка риза и панталони. Моарейн й каза нещо, при което девойката изгледа рязко мъжете, след което кимна и бързо се завтече нанякъде.