- Какво би спечелила от това да накара цяла стая с хора да изгубят така контрол?
- Тя получаваше сила от всяко хранене около нея, но не бе само това. Тя искаше да види дали има лимит на броя хора, на които може да разпростре желанието.
- Откри ли лимита си?
- Не.
- Така че стотици хора. - казах.
Той кимна.
- И тя се храни от страстта на всички им?
- Да.
- Какво направи с цялата тази сила?
- Тя помогна на маркиз да съблазни крал и промени хода на курса и съюзниците на три страни.
Очите ми се разшириха.
- Е, поне не е било напразно.
- Бела има много грешки, но да изгуби преимуществото си, не е едно то тях.
- Какво получи от всичките тези политически маневри?
- Земи, титли, крал, който я обожава. Помни, ma petite, че това бе период от историята, когато да си крал на нацията, означава да си абсолютен монарх. Думата му бе живот и смърт и тя го контролираше с тайните на тялото си.
- Никой не е толкова добър в леглото.
Изражение премина през лицето му, усмивка, която се опитваше да скрие.
- Ако е била толкова чудесна, защото ти и Ашър я напуснахте на първо място.
- Ашър бе с Бела много години преди аз да се появя и много след това, той откри Джулиана. Той и аз бяхме в най-вътрешния кръг на сила, имаше много описалите се през вековете да влязат и са се проваляли. Бяхме любимците и, докато Ашър не откри Джулиана. Едва десетилетия по-късно ми хрумна, че Бела ревнуваше, но мисля, че отчасти бе така. Тя спеше с други мъже, други вампири и бе доволна, че Ашър и аз споделяме леглата си и че отиваме при вампирите, с които ни споделяше. Но друга жена, която сами избираме - това бе различно. Тогава Ашър ми предложи Джулиана и станахме трио и това повдигна въпроса за Джулиана да спи с други.
Той погледна надолу към пода, после отново нагоре.
- Артуро също бе един от любимците и. Той желаеше Джулиана, но Ашър му отказваше.
- Ашър му отказваше, не Джулиана. - казах.
- Тя бе негова слуга. Не можеше да се противопостави, ако се съгласеше.
- Гадно. - казах.
Намръщи се.
- Бе различен век, ma petite, и Джулиана би различна жена от теб.
- Тогава защо Ашър отказа? - попитах.
- Боеше се за сигурността на Джулиана. И двамата се бояхме.
- Артуро го харесваше грубо?
- Майката Природа бе направила почти невъзможно за Артуро да го прави по друг начин, освен грубо.
Погледнах го.
- Какво имаш в предвид?
Той елегантно отново сви рамене.
- Артуро е все още най-надарения мъж, който някога съм виждал.
Бе мой ред на свия рамене.
- И?
Поклати глава.
- Не разбираш, ma petite. Той е bien outille, добре пакетиран. Ах, как бе на английски?... Огромни като на кон.
Започнах да отбележа, че Ричард бе добре пакетиран, но не бе приятно да излагаш на гадже А, че а гадже Б е по-голям. Мика бе дори по-добре пакетиран и от Ричард, но отново, не бе нещо, което да спомена.
Накрая ми остана да кажа:
- Виждала съм двама мъже с огромен като на кон, и бях интимна с тях, но.. излагаш на показ, че си се боял за сигурността на Джулиана, защото е толкова голям.
- Точно това казвам.
- Никой не е толкова голям.
- Артуро кара нашия Ричард и твоя Нимир-Радж да изглеждат нищожни.
Поруменях и ми се искаше да не бях.
- Не тези двама мъже имах в предвид.
Повдигна вежди към мен:
- Така ли?
Начинът, по който го каза ме накара да се изчервя още повече.
- В Ню Мексико, един от подкрепленията на Едуард и един от лошите момчета.
- И как стана така, че да видиш колко добре изглеждат те, ma petite?
Имаше нещо в гласа му, предупреждение, като началото на гняв.
- Не съм правила секс с никой?
- Тогава как си ги видяла голи?
Гласът му все още имаше онзи топъл край и не можех да го виня за това.
- Бернардо, подкреплението на Едуард и аз бяхме разпитвани от местната рокерска банка, ъ, клуб. Не вярваха, че ми е гадже. Попитаха ме дали е обрязан, и аз казах да. Помислих си, че шансът ми е 50 на 50 в Америка. Накараха ме да сваля панталона му да го докажа.
- Под известна заплаха, предполагам.
Вече изглеждаше повече забавляващ се, отколкото гневен.
- Да.
- И другият?
- Той се опита да ме изнасили.
Очите на Жан-Клод се разшириха.
- Какво остана от нега?
- Убих го.
Той докосна лицето ми, нежно.
- Едва напоследък разбрах защо бях толкова привлечен към теб от почти първия път, когато чух, че работиш с полицията.
- Не е любов от пръв поглед - казах, - но любов от първото чуване. Нямам толкова добър глас.