- Не подценявай сладките звуци на гласа си, ma petite, но не звукът на гласът ти ме впечатли. Бяха думите ти. Знаех от мига, в който те чух, в момента, когато видях оръжието и осъзнах, че тази прекрасна малка жена бе Екзекуторката, че никога няма да умреш, очаквайки ме да те спася - че сама ще се спасиш.
Притиснах ръката му към бузата си, погледнах го в очите и видях тъгата, която никога не го напуска, че се е провалил да спаси Джулиана.
- Значи ме поиска, защото съм такъв корав боец?
Остави ме да направя шега. Дори се усмихна, но тя не достигна очите му.
- Да, ma petite.
Гласът ми бе нежен, когато казах:
- Значи, Артуро е искал Джулиана.
Той отдръпна ръката си, бавно.
- И тя се боеше от него, и ние се бояхме за нея. Това бе преди двеста години, малко повече сега. Ашър не бе толкова силен, колкото е сега и се бояхме, че човешкия му слуга няма да оцелее след вниманието на Артуро.
- Трябва да попитам, колко ме голям той?
Жан-Клод разделили ръцете си, както измерваш риба.
- Толкова голям.
Изглеждаше около шест инча. (15сантиметра)
- Не е толкова много.
- Толкова бе широк. - каза Жан-Клод.
Просто се взирах в него.
- Преувеличаваш.
- Не, ma petite, повярвай ми. Помня.
- Тогава колко бе дълъг.
Той направи друго измерващо движение. Засмях се защото не му вярвах.
- Ох, моля ти се. Казваш, че е бил около шест инча широк и дълъг над фут (мярка за дължина 30,48 см)? Няма начин.
- Да, има, ma petite.
- Казваш, че Артуро е бил от любимците на Бела. Значи ли това, че тя...
- Е правила секс с него, да.
Замръзнах, не можех да измисля начин да го кажа, просто подхвърлих:
- Не я ли боляло?
- Тя бе жена с голям капацитет за мъже по всякакъв начин.
Боже, толкова вежлив.
- Повечето жени не биха могли да... поемат това. - казах.
- Не. - съгласи се той.
- Искаше ли да убие Джулиана?
- Не, вярваше, че Артуро няма да и навреди.
- Защо?
Облиза устните си, което правеше рядко и изглеждаше некомфортно, което му се случваше дори по-рядко.
- Нека просто да кажа, че някои от нещата, които Бела Морт научи Ашър и мен да изпитваме удоволствие, ние също правехме с Джулиана.
Вгледах се в него защото си нямах и идея.
- Накъде биеш, не разбирам.
- Бих предпочел да не обсъждам, сега. Може би по-нататък.
Взрях се в него.
- Какво не ми казваш?
Той поклати глава.
- Мисля, ma petite, че не би желала да знаеш.
Погледнах го.
- Знаеш ли, Жан-Клод имаше време, не чак толкова отдавна, когато бих тропнала с крак и накарала да ми кажеш всичко. Но сега, ако ми кажеш, че не искаш да знам, ще ти повярвам. Наистина не искам да чувам интимни и шокиращи детайли за вампирския ти сексуален живот. Имах достатъчно шокове в тази област за един ден.
- Мa petite, мисля, че най-накрая порастваш.
- Не прекалявай. И не пораствам, просто се уморих.
- Така е с всички ни, ma petite, така е с всички ни.
Оставих синята сатенена роба да се плъзне по ръцете ми. Бе широка при ръкавите и дори по-широка при каквото минаваше за ревер, надолу завършваше с цветя. Бе красива и ми пасваше перфектно. Повечето роби бяха твърде дълги за мен. Той най-вероятно я бе купил мислейки си за мен. Завързах колана на място и не исках да питам повече въпроси относно ardeur и секс, и вампирски неща. Но някои неща трябваше да бъдат ясни между нас.
- Трябва да се разберем, Жан-Клод.
- Oui., ma petite.
- Каза, че сме правили секс, така че съм правила секс с всички?
Той кимна.
- Изобщо не изглежда да ревнуваш.
- Бях практичен, ma petite. Защо да ревнувам?
Отговорът ме обърка още повече. Гледах се в него.
- Добре, нека опитам още веднъж. Казващ, че ardeur има нужда да се храни повече от веднъж дневно. Не мога да разчитам на теб да бъдеш Джони-на-място, когато се случи. Мога да преспивам тук, но...
- Може да се наложи да се храниш, когато не съм буден. Много е възможно, в действителност, е вероятно.
- Добре, тогава какви са правилата?
Бе негов ред да се вцепени.
- Какво имаш в предвид, ma petite?
- Правила. Имам в предвид какво ще те накара да ревнуваш и какво не? От какво или от кого да стоя настрана?
Започна да се усмихва, после спря.
- Ти си един от най-циничните хора, които някога съм срещал, по-точно най-практичната в смисъл на живот-и-смърт контекст и ако знаеше някои от хората, които съм срещал, би разбрала какъв комплимент е. Но в същото време си много невинна като дете. То е тип невинно, която не мисля, че някога ще надживееш. Но я намирам трудна да се справя с нея.
- Бе честен въпрос.
- Наистина е така, но повечето хора няма да имат нужда да питат толкова любезно. Те или биха го игнорирали или ще се постараят както могат в момента, или ще попитат с кой от хората ми им е позволено да правят секс без да се ядосват.