Накара ме на трепна, когато го чух, но:
- Повече ми харесва начина, по който го качах.
- Знам. Ти си със сигурност една от най-директните жени, които познавам и една от най-самозаблуждаващите си.
- Наистина не ми харесва накъде води този разговор.
- Добре, но ще отговоря на въпроса си, защото е истина. Ако Натаниел е твой potte de sang, тогава ще оставя интимността с него на мира. Джейсън като мойpotte de sang , е в правото си да прави любов с моя човешки слуга. Счита се за голям дар от вампира да сподели слугата си с друг и Джейсън го е заслужил. Той ми е служил вярно много години.
- Не съм награда да бъде давана.
Хвана ръката ми.
- Тихо, ma petite, ще отговоря на въпроса и ще се опитам да бъде истина, дори ако не искаш да я чуеш днес. Има много неща, които бих ти казал днес, ако бе в настроение за истина. Но си права, това трябва да бъде ясно между нас. Можех просто да те предупредя да държиш Натаниел под ръка и да оставя картите такива каквито са, но ако настояваш за списък, тогава ще ти го дам, но не без причини. Защото искам да е ясно, че не те споделям лесно и има мъже, с които въобще не бих те споделил.
Сега бе ядосан и очите му блестяха в сапфирен пламък. Останалата част от тялото му бе спокойно, но очите го издаваха. Бе хванат от някаква силна емоция, вероятно гняв, но не бях сигурна. И се покриваше като кучи син, така че нещо, което чувстваше или мислеше, не искаше да сподели с мен.
- Ашър е допустим.
Не ми даваше причини за него и не попитах, защото бяха твърде много, повечето от които болезнени.
- Ако Ричард дойде на себе си, тогава разбира се. - Прокара ръце по предната част на робата си; често когато е нервен проверяваше дрехите си. - Нимир-Радж трябва да бъде позволен, защото той те вика, Анита - отново истинското ми име. Не бе щастлив. - Той вика нещо в теб, в твоята сила. Може наистина да си Нимир-Ра и при пълнолунието ще разберем. Или може би е това, както при Натаниел, ти си открила своето животно. Ако си по-силно привлечена към всички леопарди, тогава може да е всяка от причините. Ще разберем дали леопардите са твои да го повикаш. Може да не се отнася само до Натаниел и Нимир-Радж.
- Моля те, не ми казвай, че ще се превърна в кучка.
Той се усмихна.
- Не мисля, че трябва да се боиш от това. Твърде силна воля имаш за това.
- Кажа, че може да съм привлечена към други леопарди.
- Ако Нимир-Радж или Натаниел не са близо до теб, когато ardeur се надигне, тогава те съветвам да му се отдадеш веднага.
Погледнах го с разширени очи.
- Ако се бориш, ma petite, ще бъде по-силно. Ако стане достатъчно голямо, тогава може наистина да се превърнеш в кучка. Ако му се отдадеш и храниш веднага, тогава ще си правила секс с един човек, не няколко и ще бъде човек, по твой избор.
- Така че истинският съвет е да държа мъжете, които предпочитам под ръка.
- Аз бих направил Натаниел или някой друг по твой избор, твоя постоянна компания. Трудно преглътнах и потърсих лицето му, но то бе празно - изражението, което правеше, когато не искаше да разбера какво мисли. Очите му си бяха върнали нормалния цвят.
Нещо ми хрумна.
- Не виждам Деймиън наоколо.
- Аз говоря за секс, ти мислиш за Деймиън.
Гласът му би приятен, но имаше някаква острота.
- Даде ми лист с хората, с които да спя и да не спря, но не го включи в списъка. И той не бе в клуба, не бе и в спалнята, привлечен към силата като Ашър. Къде е той. Жан-Клод разтърка с ръце лицето си.
- Щях да ти кажа, когато реши, че не искаш повече трудни истини днес.
Отпусна ръцете си и ме погледна.
- Той е жив, щях да знам ако не бе.
- Да, вярвам, че би разбрала.
Имаше време, когато първият ми господар караше сърцето ми да бие. Силата и ме изпълваше, съживявайки ме. Но силата иидваше от нейния Господар на града, така че в действителност неговата сила ме изпълваше. Всеки вампир господар, на който принадлежах искаше кръвна връзка и всеки един караше кръвта ми да се движи, сърцето ми да бие. Тогава Бела, сама, главата на линията ми, ме взе, и ме изпълни. Тя бе като изпълването на океан и всички останали преди нея бяха само реки търсейки да се влеят в прегръдката и. Постепенно, се изпълних със собствена сила. Но дори сега е нейната линия, която ме държи жив. Силата, която я прави това, което съм, ме държи жив. Деймиън идва от нейната линия, не от самата Бела, но от едно от децата и, както и аз. Аз съм Господар на града и силата, която ме вдига, вдига и Деймиън. Когато направи връзката, която го свързва с мен, това го направи лоялен към мен, моята сила го изпълваше, моята сила караше сърцето му да бие. И разруших връзката с Нея, която го създаде.