Примигнах, огледах се, отворих уста, затворих я, опитах отново, не успях. Трябвало е да изглеждам като риба на сухо, защото не можех да измисля нищо да кажа. Той просто седеше там, без да помогне.
Открих гласа си и бе на пресекулки-
-Казваш, че Гретхен е била в ковчега две, не три години?
Той просто ме погледна. Бе спрял да диша. Нямаше и следа от движение по него изобщо, все едно ако погледнах настрани никога няма да го открия отново, би бил невидим.
-Отговори ми, по дяволите! Била ли е в ковчега три години?
Той леко кимна.
-Господи, Господи - преминах през стаята, защото ако не направих нещо физическо щях да го ударя и започна да крещя. Накрая спря застанала пред него, ръце в юмруци от двете ми страни. - Копеле.
Гласът ми бе като шепот, изстискан от гърлото ми, защото да направя нещо други бе било да крещя срещу него.
-Тя се опита да убие човешкия ми слуга, който също така обичам. Повечето господари щяха просто да я убият.
-Това би било по-добре от това. - казах, гласът ми все още бе шепот.
-Съмнявам се, че Гретхен би се съгласила.
-Нека да отворим ковчега и да видим. - казах.
Той поклати глава.
-Не тази вечер, ma petite. Знаех, че би почувствала така и може да се опитаме и да я освободим, макар да имам малко надежда за това.
-Какво би трябвало да означава това?
-Тя не бе една от най-стабилните жени, когато влезе вътре. Това няма да и е помогнало .
-Как си могъл да й причиниш това?
-Казах ти преди, ma petite, тя си заслужи наказанието.
-Не и три години. - казах.
Гласът ми бе започнал да звучи нормално отново. Нямаше да го ударя, страхотно.
-Три години за това, че почти те уби. Бих я оставила за още три години и няма да бъде достатъчно наказание.
-Няма да споря дали наказанието е справедливо или извинение, или нищо. Всичко, което мога да кажа е че я искам вън от там. Няма да я оставя за още една нощ. Почти няма нищо останало там сега.
Той погледна към ковчега.
-Не си го отворила, как знаеш какво има вътре?
-Исках да знам как е Деймиън. Използвах малко магия да изследвам какво има вътре в двата ковчега.
-И какво откри? - попита той.
-Моята некромания разпозна Деймиън. Че Деймиън не е там. Сякаш самоличността му бе изчезнала Каквото го правеше, него, го няма.
Жан-Клод кимна.
- С вампирите, който нямат силата на господари и никога няма да бъда, е предложение към Господаря на града, или техния създател, че не ми позволява да съществуват със силно присъствие. Откъснати от това, те падат.
Падат, каза той, все едно говореше за завеси, който са били на слънце твърде дълго, вместо за живо същество Е, един вид живо същество.
-Е, Гретхен е далеч от отпадане. Почти нищо не е останало. Оставим ли я още една нощ и тя може да не бъде тук.
-Тя не може да умре.
-Може би не, но вредата - поклатих глава. - Трябва да я извадим сега, тази вечер или можем също така добре да пуснем куршум в нея.
-Остави Деймиън за още една нощ и ще се съглася за освободя Гретхен.
-Не - казах. - Деймиън е като един от тези подчинени вампири. Колкото по-дълго е така, по-голяма е вероятността никога да не бъде нещо друго.
-Наистина ли вярваш, че още една нощ ще го нарани до невъзможност да се възстанови? - попита Жан-Клод.
-Не знам, но знам, че ако чакам да утре вечер да го извадя и вредата е за постоянно, винаги ще се чудя дали още една вечер не е направила разликата.
-Тогава имаме проблем, ma petite. Горещата вана е по-добре да бъде подготвена за освобождаването на вампир. Имаме само едно място подходящо за това в Цирка.
-Защо вана? - попитах.
-Те трябва да бъдат върнати към живот, към топлина. Процесът трябва да бъде извършен много деликатно или има риск за истинска смърт.
-Чакай минутка. Вампир може да бъде затворен в ковчег завинаги и да не умре, но да ги извадиш може да ги убие? Това няма смисъл.
-Те са се адаптирали към ковчега, ma petite. Да ги извадим след период от време е шок за системата им. Виждал съм вампири да умират от това.
Знаех, че не лъже; бе твърде нещастен от това, което казва.
-Значи хвърляме и двамата в една и съща вана, нищо работа.
-Но е голямо ma petite. Вниманието и силата нужна да върнеш някой обратно не бива да бъде разделена между тях. Ще ми отнеме всичко, което имам да върна един. Не мога да разделя усилията си без да рискувам и двамата.
-Знам, че си създал Гретхен, но не си създал Деймиън. Връзката ти с теб като Господар на града бе прекъсната, когато го направих свой, така че не си му господар по никакъв начин. Аз съм.
-Да. - каза той.
-Тогава не е ли моя работа да върна Деймиън обратно - моята мистична връзка с него, не твоята?