- Какво информация?
- Той ще говори само директно с теб.
- Тогава го дай на телефона, цялата съм в слух.
- Той настоява да слезеш до клуба му, сега.
- Имах по-малко от два часа сън, Одисей. Няма да си разкарвам задника до Илинойската част на реката, при пукването на зората. Ако той има информация, която да ни помогне да спасим живота на превръщачи, просто да ми я даде и ще се постарая информацията да стигне където трябва.
- Моя Оба настроява, че ако не дойдеш в клуба сега, въобще няма да споделя информация.
Станах, облягайки се на гредата, затваряйки очи.
- Защо сега?
- Не е моя работа да подлагам на въпрос заповедите си.
- Може би трябва да поработиш върху това. - казах.
Имаше тишина от другата страна на телефона. Не знаех, дали бе озадачен и не схвана коментара ми, или го удари твърде на място. Накрая той каза с тих глас:
- Точно сега Рекса на лъвовете е жив. Може да не бъде след няколко часа.
Станах с широко отворени очи, напълно будна вече.
- Как знаеш това?
- Моя Оба знае много неща.
- Нарцис наистина ли ще остави Рекса на лъвовете да умре, само защото не мога да дойде в клуба с появата на зората?
- Господарят ми е много настойчив.
- Мамка му - казах бавно и с чувство. - Кажи му, че ще дойда, но му кажи и това, също. Следващият път, когато е в беда може би също никой няма да дойде на помощ.
- Помага повече отколкото някога го е правил с друг животински клан.
Имаше нещо в гласа на Одисей сега, нещо. Той лъжеше. Можех да го чуя в гласа му. Не знаех дали е вампирски сили, върколашките или на леопард и не ме интересуваше. Въпросът бе защо да лъже за факта, че хиените не са помагали на друга превръщаческа група повече от това? Защо това да си струва да бъде лъжа изобщо?
- Нарцис помага повече отколкото иска хората да знаят, нали? - казах.
- Какво те кара да казваш това?
Имаше страх, почти паника, в гласа на Одисей.
- Какво би навредило на ликантропската общност да знае, че хиените помагат на другите животни? - попитах.
Бавно въздъхна.
- Нарцис никога не би искал някой да мисли това за хиените. Би било... - поколеба се, -лошо за бизнеса.
- Ако Нарцис е толкова загрижен за лъва Джоузеф, тогава защо да не ми даде информацията по телефона?
Одисей се засмя, рязко, забавлявайки се.
- Нарцис никога не дава нещо просто така. Винаги има цена за него.
- Така че разкарването ми до клуба му без сън е цената?
- Нещо подобно.
- Може ли да доведа хората си?
- Господарят ми би се радвам да види всеки от хората, който доведеш.
Не ми хареса начина му да изразяване.
- Колко великодушно от негова страна.
- Кога ще си тук? - попита Одисей.
- Откъде знаеш, че идвам?
- Защото знаеш, че е достатъчен егоист, че ако не дойдеш сега той може да не сподели информацията с никой изобщо. Знаеш, че ще остави Рекса на лъвовете да умре, просто защото не е същото животно като нас и ако не дойдеш сега, ще бъде обида.
- Глупостите за клановете трябва да спре, Одисей. Трябва да започнем да си помагаме повече.
- Не е мое място ще променям системата, Анита. Просто се опитвам да оцелея в нея. Звучеше тъжен.
- Не исках да викам на пратеника, Одисей. Просто съм уморена от системата.
Той отново се засмя, но не бе като да е щастлив.
- Ти си уморена от системата. Господи, дори си нямаш идея. Кога мога да му кажа да те очаква?
- Час. По-малко ако успея да се справя. Искам Джоузеф жив да види бебето си.
- Партньорката му сигурно ще го загуби като останалите.
- Мислех, че хиените не говоря с лъвовете или другите. Откъде знаете за опасенията относно бебето на Джоузеф.
- Нарцис следи подобни неща.
- Защо да го е грижа?
- Той иска бебе.
Това накара очите ми да се разширят.
- Никога не съм си представяла Нарцис като бащинска фигура.
- Опитай майчинска.
- Какво?
- Ще те чакаме, Анита. Не го карай да чака. Той не обича да го прави.
Чух тъга в гласа му, тъга близка до скръб. Почти попитах какво не бе наред, но той вече затвори. Какво му бе направил Нарцис, за да има такъв тон в гласа си? Наистина ли исках да зная? Вероятно не. Не освен ако можех да направя нещо по въпроса, а не можех. Ако започнех война с всеки по-корав ликантропски господар в града, трябва да ги убия всичките, или повечето. Единственият, който не бе корав бе Ричард и това щеше да го убие. Оплаквах се, че Нарцис е твърде корав, а Ричард, че е твърде добър. Предполагам, че никога няма да съм доволна.
Затворих телефона и казах на Натаниел какво е станало, докато избирах другите си. Натаниел нахвърли отгоре потника горнище над джогинг шортите, с който спа и добави обувки за джогинг, без чорапи. Знаеше по-добре отколкото да се опита да облича, защото настояваше да разплете косата си и отново да я заплете, което щеше да му отнеме времето което би било нужно на всички останали да се облечем. Грешах. Натаниел не бе дори близо до готов с косата си, когато останалите се бяхме облекли и готови да тръгнем. Боби Ли и Крис просто си сложиха блузите и обувките, прекараха пръсти през късите си коси, поставиха кобурите обратно и бяха готови. Гил слезе долу по дънки, обувки за джогинг и негладена мъжка риза. Ризата изглеждаше нова, но не ни кара да чакаме. Калеб слезе по дънки и нищо друго. Не си правих труда да му кажа да си сложи блуза или обувки. Някак си не мисля, че Нарцис ще откаже срещата ни, защото Калеб не е добре облечен.