Погледнах назад и открих Натаниел в джипа с Калеб и Гил отзад. Двигателят изръмжа. Боби Лий и аз гледахме джипа, но хиенолаците излязоха навън, твърде много да се преброят, почти твърде много да бъдат стреляни. Стрелях в масата от тела и извиках:
- Бягай!
Боби Ли и аз бягахме към джипа, което значеше, че прицелят ни не бе какъвто трябваше да бъде, но мъжете бяха толкова близо един към друг, че продължихме все пак да ги удряме. Те падаха, после крещяха, звукове, остър смях, който карат космите на врата ти да настръхнат и ранените се надигнаха като хиени, мускулести, леко окосмени, на петна, с муцуни пълни с зъби и нокти като черни ножове. Не ги повалявахме, давахме им по-добри оръжия да използват срещу нас.
Натаниел извика:
- Качвайте се!
Погледнах назад да видя отпред и по средата отворени. Плъзнах се в двойната седалка, Боби Лий бе отпред. Вратите се затвориха, заключиха и Натаниел тръгна далеч от клуба, когато те се изляха отгоре ни. Те блъскаха по колата, закривайки прозорците. Натаниел натисна газта и джипа тръгна. Ръка се показа през прозореца до мен. Звукът на счупено стъкло бе навсякъде. Те се опитваха да се задържат и влязат вътре. Стрелях през прозореца си в мъжа отпред и той падна назад. Боби Ли стреляше през хиената, която се опитваше да влезе през предното стъкло.
Но имаше поне още трима счупили стъклата, опитвайки се да влязат. Стрелях с Браулинга в един от отсрещния на мен прозорец. Трябваха ми четири изстрела да падне. Браулинга бе близо до изпразване, но изгубих бройка. Последните два хиенолака бяха наполовина влезли през прозорците; един от тях влезе отзад на джипа. Той се приземи върху мен и аз изстрелях още два изстрела почти на сляпо прицелвайки се в него. Пистолетът бе празен. Мъжът падна, очевидно мъртъв в коленете ми, защото коленичих отзад на джипа, което значеше, че съм изпълзяла през седалката да го посрещна. Не помня да съм го правила.
Последният бе в получовешка форма. Имаше проблеми да проправи пътя си през прозореца. Мисля, че болезнено се бе забил в стъклото. Извадих острието, което носех на гърба си. Дясното ми коляно бе долу, крак на пода, левият повдигнат до коляното.
Бе поза използвана от фектовачи, когато не можеш да стоиш - баланс. Ударът ми бе замъглен от скоростта, чувствайки силата в тялото си като нищо друго, което съм чувствала преди. Той погледна нагоре в последната секунда, точно преди острието да премине през лицето му и главата му се разтвори. Кръв изпръска ръцете ми, през лицето ми. Тялото се плъзна напред, по-голямата част от задната му част още висеше от прозореца. Горната част от лицето му, точно над челюстта я нямаше, потичаща по седалката, попивайки по дължината на дънките ми. Трябваше ми един удар на сърцето, мамка му, когато чух звук от покрива.
Боби Лий каза:
- Упорити копелета.
Не отговорих, просто се облегнах добре между телата. Едуард, наемен убиец за немъртви и единственият човек, който познавах с по-голям брой убити чудовища от мен, ме бе завел при приятел да оправи джипа ми. Воланът имаше тайно отделение. Вътре имаше допълнителен Браулинг, два допълнителни пълнителя, мини Узи с гъбен пълнители. Пълнителят едва се побираше с отделението, но изпълваше нужния капацитет, така че си заслужаваше да се набута.
Нокти се провряха през тавана на джипа и започнаха да го дърпат назад като да отвориш консервена кутия. Легнах по гръб и стрелях нагоре по покрива. Животински вой, едно тяло падна покрай прозореца, но другия остана на покрива, полуживотинска ръка се показа през метала. Застанах на колена стреляйки точно отзад на ръката. Хиенолакът се превъртя отзад на джипа и падна на пътя. Ръката остана в дупката на тавана, заклещена в метала.
Когато кънтенето в ушите ми намаля достатъчно, за да мога да чуя нещо различно от ударите на собствената си кръв, можех да чуя Калеб да казва:
- Мамка му, мамка му, мамка му. - отново и отново.
Гил бе се навел до него на пода, крещейки, висок писклив звук, ръцете му на ушите му, очи затворени. Облегнах се на седалката, но той не се опита да се качи обратно. Гърбът ми бе покрит с кръв и по-лоши неща се намираха на пода.
Извиках:
- Гил, Гил!
Той просто продължи да крещи. Почуках по главата му с края на оръжието си. Това го накара да отвори очи. Насочих оръжието към тавана, докато той ме гледаше.
- Спри да крещиш.