А за останалото, ако се събудя сред копринени чаршафи, знаех, че съм у Жан-Клод.
Ако се събудих в чисто памучни чаршафи, си бях у дома. Но където и да бях, Мика бе до мен. Заспивах срещу гладката му топлина, дишайки медената сладост на кожата му. Понякога чаршафите миришеха на одеколона на Жан-Клод, друг път не. Понякога тялото на Мика имаше два чисти зъбни отпечатъка и чувствах Жан-Клод в ковчега си, лягайки си за деня, доволен и добре нахранен, пълен с моя секс и кръвта на Мика. Животът е добър, дори да си мъртъв.