-Тя ми предложи теб, за винаги, да правиш това което пожелая.
Трепет на ужас премина през мен от пръстите на краката да върха на главата. Отне ми секунда да разбера че това не беше моят страх. Ричард и аз се обърнахме към Жан Клод. Лицето му не показваше нищо. Беше обикновената политическа, примамлива, почти отегчена маска. Но и двамата можехме да усетим студенината, крещящият ужас в ума му от мисълта колко близо е бил до това да стане постоянен. . . гост на Нарцис.
Това го изпълни със страх който бе по голям от страха просто към превръщача.
Картини преминаха през ума ми, спомени. Вериги на стомаха ми, грубо дърво, звука на камшик, острият удар върху кожата ми, и знанието че това е само първият удар. Вълна от отчаяна въздишка следваше спомените оставили ме с мигаща със сълзи. Съзрях объркана картина където бях завързана за стената с изгнила ръка която гали тялото ми. Тогава картните спряха рязко, сякаш някой е натиснал копчето за изключване. Това бяха спомени на Жан Клод, не мой. Той бе изпратил спомените си към мен и когато го разбра, ги блокира.
Погледнах го и не можех да задържа ужасът от очите си, косата ми криеше лицето ми от Нарцис и аз бях щастлива защото не можех да скрия това което току що бях видяла. Жан Клод не ме погледна, а държеше очите си на Нарцис аз се опитвах да не заплача, а лицето на Жан Клод не издаваше нищо.
Жан Клод не си бе спомнил злоупотребата на Нарцис, а други, много, неизброими други. Не беше болка това което почувствах от спомените, а отчаяние. Мисълта че аз. . . не той. Че той няма да притежава собственото си тяло. Той никога не е бил проститутка или по-скоро, никога не е предлагал секс за пари. Но за сила, прищевките на господарите му през вековете и странно но за безопасност, той бе предлагал секс от векове. Знаех това, но си го представях като прелъстител. Каквото видях току що то нямаше нищо общо с прелъстяването.
Малък звук дойде от Ричард и се обърнах към него. Очите му блестяха от не пролени сълзи и в неговите очи беше същият ужас който можех да почувствам на лицето си.
Гледахме се един друг за дълъг замръзнал момент, тогава сълза се стече по лицето му секунда преди да усетя топлата линия на сълзата да се стича по моето.
Той се притегна към ръката ми и аз я поех. И двамата се обърнахме към Жан Клод. Той все още гледаше, дори говореше, въпреки че не можех да чуя нищо от това, с Нарцис. Мажат пропълзя напред така че да е на такова разстояние че да ни докосне. Но не нас искаше да докосне.
-Сладко, сладко, Жан Клод, мислех че съм те забравил, но гледайки те тази вечер на пода с тях двамата ми припомни. - Той се протегна към Жан Клод и Ричард грабна китката му.
-Не го докосвай. Не го докосвай отново.
Нарцис Гледаше от Жан Клод към Ричард и накрая се обърна към Ричард.
-Толкова притежателен, трябва да е истинска любов. - Виждах ясно и гледах мускулите на ръцете на Ричард се бяха стегнали докато стискаше тази деликатна китка.
Нарцис се засмя, много треперещо, но не беше с болка.
-Такава сила, такава страст, той ще ми счупи ли китката ако се опитам да докосна косата ти? - Гласът му се задържа развеселен накрая разбрах че това го възбуждаше. Ричард го докосваше, заплашваше го, нараняваше го. . . Той се наслаждаваше на това. Усетих Ричард също да го разбира, но не го пусна. Вместо това той рязко дръпна другият мъж, разваляйки баланса му докато Нарцис не падна върху него . Нарцис издаде малък изненадан звук. Ричард продължи да държи китката му и сложи другата си ръка на вратът на мъжа. Не стискаше, просто там, голяма и тъмна срещу бледата кожа на Нарцис.
Бодигарда, Аякс, се отблъсна от стената, а Ашър направи движение така че да го спре. Нещата можеха да отидат на зле, много бързо. Обикновено бях аз тази която си изпуска нервите и прави нещата по-лоши, не Ричард.
Нарцис повече осети от колкото видя движението, Защото Ричард държеше лицето му обърнато в противоположна посока от останалата част от стаята.
-Всичко е наред, Аякс, всичко е наред. Ричард няма да ме нарани. - Тогава Ричард направи нещо което накара дъха на Нарцис да спре в гърлото му и да излезе рязко.
-Ти може да ми счупиш китката игра е, но ако не е , тогава хората ми ще ви убият, всички ви. - Думите бяха разумни, тонът му не беше. Можеш да чуеш болката в гласът му, но имаше нещо почти очаквано сякаш по какъвто и начин Ричард да отговори, ще го възбуди.
Жан Клод проговори.
-Не му давай извинение да сме на неговата милост, ние сме на негова територия, негови гости. Имаме дълг на гости към домакин си докато той не премахне това ни задължение.
Не бях сто процента че това е дълга на госта към домакина, но бих се обзаложила че счупването на техен крайник няма да е добре. Докоснах рамото на Ричард и той подскочи. Нарцис издаде протестиращ звук, сякаш Ричард неволно бе стегнал захвата си.