-Жан Клод е прав, Ричард.
-Анита те съветва да се въздържаш Ричард, а тя е едни от най-малко въздържаните хора който някога съм познавам - Жан Клод се премести напред, постави ръката си на другото рамо на Ричард, така че и двамата го докосвахме. - Освен това, да нараниш него няма да премахне вече направената вреда. Няма да бъде проляно по-малко кръв; няма да е загубена по-малко плът, унижението няма как да бъде спряно. Това е минало, спомените не могат да ни наранят.
За първи път се почудих дали аз и Ричард сме получили едни и същи спомени. Аз ги бях усетила като ужас, но те нямаха същият ефект върху мен както върху него. Може би беше мъжко нещо. Може би нещо в Ричард. Аз бях жена. Знаех нещата който могат да ми се случат. Може би той никога не бе помислял за нещата който могат да се случат на него.
Ричард проговори ниско, гласът му изпълнен с ръмжене, сякаш звярът му се криеше точно зад прекрасното му гърло.
-Никога не го докосвай отново, Нарцис, или ще довършим това. - Тогава Ричард бавно, внимателно плъзна ръката си от Нарцис. Очаквах да се дръпне, да разтрие пострадалата си китка, но съм го подценила или може би го надценявах.
Нарцис хвана китката си, но остана притиснат към тялото на Ричард.
-Скъса сухожилието на китката ми, те се лекуват по-дълго от костите.
-Знам - каза Ричард тихо. Нивото на гняв в тази дума ме накара да трепна.
-С мисълта че мога да кажа на хората си да оставят леопардите й на милостта не техните похитители.
Ричард погледна към Жан Клод, който кимна леко.
-Нарцис може да се свърже с . . . мъжете си мислено.
Ричард сложи ръцете си на раменете на Нарцис, за да го бутне, мисля, но Нарцис каза:
- Ти отмени безопасното ви преминаване с това че ме нарани против волята ми.
Ричард замръзна и можех да видя напрежението в гърба му, внезапното чувство за несигурност.
-За какво говори той? - попитах. Дори не бях сигурна кого питах.
-Нарцис има малка армия от хиени а тази и околните сгради, като охранители. - каза Жан Клод.
-Ако хиените са толкова силни, защо никой не говори за тях както се говори за върколаците и плъхолъците? - попитах.
- Защото Нарцис предпочита да бъде силата зад трона, ma petite. Това означава, че другите превръщачи постоянно печелят неговата благосклонност с подаръци.
-Както Николаос използва теб - казах.
Той кимна. Погледнах към Ричард.
-Какво си му давал?
Ричард се отдръпна от Нарцис.
-Нищо.
Нарцис се обърна в леглото, все още държейки китката си.
-Това ще се промени.
-Не мисля така - отвърна Ричард.
-Маркус и Рейна имаха договорка с мен. Те и плъховете наредиха хиените ми никога да не преминават над петдесет. За да стане това използваха подаръци, не заплахи. -Заплахата винаги е била там - каза Ричард. - Война между вас, нас и плъховете с вас на губещата страна.
Нарцис сви рамене.
-Може би, но не си ли си се чудил какво съм правил от както Маркус умря и ти пое глутницата? Чудих се кога подаръците ще започнат да пристигат, но вместо това всички подаръци спряха, дори и тези на които разчитах. - Той ме погледна тогава. -Някой от тези подаръци, трябваше да са от теб, Нимир Ра.
Трябвало е да съм изглеждала толкова объркана колкото и се чувствах , защото Жан Клод каза:
-На леопардите.
- Да, Габриел, техният стар алфа, беше скъп, скъп мой приятел - каза Нарцис.
Тъй ката аз бях убила Габриел, не ми харесваше на къде отива разговора.
-Имаш предвид, че Габриел също ти е давал някои от леопардите?
Усмивката на Нарцис ме накара да потрепна. - Всички те са прекарали известно време под моя грижа, освен Натаниел. - Усмивката му помръкна.
- Предположих че Габриел държи Натаниел за себе си, защото му е личният любимец, но сега, като ми каза какъв е Натаниел, знам че не е било това. - Нарцис се наведе напред на колена. - Габриел се е страхувал да ми даде Натаниел, страхувал се е от това което можем да направим заедно.
Преглътнах трудно.
-Прикри реакцията си доста добре, когато ти казах.
- Аз съм съвършен лъжец, Анита. Най-добре запомни това. - Той погледна към Ричард.
- Колко време мина от смъртта на Маркус, малко повече от година? Когато подаръците спряха да пристигат, предположих че това е края на уговорката.
-Какво казваш? - попита Ричард.
-Сега има над четиристотин хиени, някои нови, някои привлечени от друг щат. Но сега съперничим по брой на плъховете и върколаците. Ще трябва да преговаряте с нас като с равни вместо като с подчинени.