- Вярно е, но ти рискува себе си веднъж, за да ме спасиш от мъчения и възможна смърт. Тогава ти казах, че плъхолаците няма да забравят това, което си направила за нас.
- Ами съюза ти с Ричард?
- Той е с Ричард, а не с глутницата.
- Появяването ти тази вечер като мой гръб все още е конфликт на интереси, не мислиш ли?
- Не мисля така. Мисля, че така ще отбележим, че ако Ричард вече не е Улфрик, плъхолаците няма да бъдат съюзници на върколаците .
- Ще се появиш с мен тази вечер, за да стане ясно, че съюза ти е с Ричард, а не с глутницата?
Джейсън седна на леглото.
- Да. - заяви Рафаел.
- Умно от твоя страна.
- Благодаря.
- Значи не харесваш Яков?
Джейсън се приближи до мен, сякаш можеше да чуе Рафаел от другата страна.Може би можеше.
- Не. - заяви Рафаел.
- Аз също.
- Значи ще се срещнем в дома ти тази вечер, преди да отидем на лупанара.
- Само ти?- Направих го на въпрос.
- О, не, ние ще бъдем там сила, така че да не се покажем на привържениците на Яков.
- Харесвам начина, по който мислиш.- казах аз.
- Иска ми се Ричард да го прави.- заяви Рафаел.
- И ти ли се опита да го накараш да екзекутира Яков?-Попитах.
- Знаех, че ще се разбереш както проблема, така и необходимото решение, Анита.
- О, разбирам. Просто искам и Ричард да разбере.
- Да, - Рафаел каза, -да. Яков не е човек като Ричард, но има някои качества, които бих искал Ричард да притежава.
- Аз също.
- Ще се срещнем довечера в къщата ти при пълна тъмнина.
- Аз ще съм там. И Рафаел ...
- Да?
- Благодаря.
- Не са необходими благодарности. Плъховете са ти длъжници. Ние плащаме дълговете си.
- И това ти дава възможност да отправиш заплаха към Яков и неговите поддръжници, без да правиш нищо, което може да предизвика война .- казах аз.
- Както казах, Анита, разбираш нещата, които Ричард не може. До довечера.
- До довечера.- казах аз. Той затвори телефона. Затворих и аз. Джейсън практически се беше облегнал на рамото ми.
- Правилно ли чух, че Рафаел и плъхолаците ще дойдат с теб тази вечер на лунапара?
- Ще идеш да доносничиш на Ричард? -Попитах аз, взирайки се в лицето му от сантиметри, гърба му докосваше рамото ми.
- Не.
Очите ми се разшириха.
- Освен ако Ричард не пита точно " Рафаел ще бъде ли там тази вечер, като съюзник на Анита?” тогава не е нужно да отговарям. А аз не давам доброволно информация.
- Това отрязва клетвата ти за подчинение доста, нали?
- Моята вярност е към Ричард. Ако присъствието на плъховете с теб тази вечер ще помогне на Ричард, няма да го нарани.
Аз кимнах.
- Понякога трябва да криеш някои неща от Ричард, за да му помогнеш.
- За съжаление. - каза Джейсън.
Предадох телефона на Натаниел, който го върна обратно на пода при дрехите ми. Проверих часовника си. Беше десет часа, имахме малко повече от шест часа сън. Време беше да започнем деня. Юпиииии! Имаше часове, преди да може да се очаква Жан-Клод да се събуди.
Сгуших се надолу в завивките зад мен. Натаниел се изтърколи на негова страна, ръката му мина през стомаха ми, с един крак върху моите. Втората му любимата поза за спане, въпреки, че често трябваше да го мръднат преди да мога да заспя. Но аз не спях, аз мислех, така че беше наред.
Той потърка буза срещу рамото ми, и малко движение на долната част на тялото му се притиска в мен. Той беше твърд и стегнат под копринените шорти. Беше сутрин, той беше мъж, това беше нормално. Нормално, можех да го игнорирам, просто едно от онези неща, които си представяш, че не са се случили, но днес ... Днес усещането от него, притиснат срещу мен, караше неща ниско в тялото ми да се напрегнат здраво.
Нуждата се изкачи през тялото ми като огън, разливащ се в мен, над мен, вътре в мен. Натаниел стана много неподвижен до мен.
Джейсън беше седнал, търкаше голите си ръце.
- Какво беше това?
Опитах се да не се движа, да не дишам, просто да остана неподвижна като Натаниел. Опитах се да мисля за нещо друго, освен за топлината на тялото му, допряно по дължина с моето.Опитах се да не го чувствам притиснат, твърд и готов, през сатенените шорти за тичане. Грабнах чаршафа и го дръпнах от нас в едно яростно движение.
Гледах надолу по дължината на тялото му, на нашите тела, притиснати заедно.
Шортите бяха прилепнали като втора кожа на гърба му. Аrdeur се втурна отново през мен като нов пулс, който никога не съм изпитвала преди, и звяра ми се надигна през дълбините с него. Като че ли те бяха обвързани заедно. Аз огладнях и звяра ми се събуди, движейки се в мен като мързелива котка, протягайки се, наблюдавайки мишката. С изключение на това, че тази котка искаше да направи на мишката неща, не само против законите на природата, но физически невъзможни. Проблемът беше, че тази мишка миришеше на ванилия и козина, и той беше топъл и пълен срещу мен.