Ръката на Ашър се плъзна по тялото на Натаниел, докато не докосна бедрото ми, което бе на крака на Натаниел. В момента в който ме докосна, нещо премина между нас. Сякаш ardeur го позна, сякаш го е докосвал преди.
Това ме накара да се вдигна от раната, върна ме към себе си, малко. Нещо на лицето ми накара Ашър да дръпне ръката си.
Тогава Жан-Клод влезе. Носеше черна роба с черна козина на яката, ревера и ръкавелите. Черната му коса се сливаше с козината, така че да не можеш да кажеш къде едната чернота свършва и започва другата. Последният път, в който го видях в роба, му казах по-добре да носи нещо под робата освен собствената си кожа. Сега се надявах, че не е така.
Да го видя, доведе ardeur отново врящ през мен. Спря дъха ми, неща по-ниско от линията на стомаха ми се свиха достатъчно стегнато, че извадиха звук от гърлото ми. -Тя държи твоят инкубус - каза Ашър, гласът му върна погледа ми от Жан-Клод върху него.
-Да - Жан-Клод се понесе в стаята от противоположната страна на леглото, на която Ашър бе коленичил.
-Тя има вкуса на теб и Бела Морт.
-Да - каза Жан Клод. Той мина покрай леглото от другата старана и аз се извъртях от Натаниел, така че да мога да гледам как Жан-Клод се движи. Движението откри предната част на тялото ми, и бях останала достатъчно на себе си, за да се обърна по корем.
Джейсън каза:
-Ауууу.
Игнорирах го.
Жан-Клод повдигна робата, така че да може да пълзи по леглото. Движението разкри дълга, бледа линия от кожа, от рамото му до стомаха. Този поглед към бяла плът, хваната между чернотата на козината ме накара да искам да развържа колана и разкрия цялото му тяло. Но останах където бях, наполовина облегнала се срещу тялото на Натаниел, защото се страхувах да мръдна. Страхувах се да отида при Жан-Клод, защото не се доверявах на себе си.
Там просто имаше достатъчно от мен, което не искаше да се люби със Жан Клод пред други мъже. Но бе като тънката страна на бръснача, нещо което блести в тъмнината, но само не си вярва вече.
-Глада позна Ашър. Това защото е твой или защото е нейн? - попитах.
-Неин? - попита той.
-Бела Морт.
-Не знам - каза той. И бе достатъчно близо, че края на робата докосна тялото ми. Можех да видя тънката линия на бледа кожа под кръста му където робата се бе разтворила. Тънка, тънка линия,но достатъчно че да знам че няма нищо под робата на Жан-Клод.
Исках да разтворя робата, да го видя целият. Казах го без да мисля, сякаш не съм имала в предвид да го кажа на глас.
-Отвори робата - стресна ме, сякаш не познавам собственият си глас.
Затворих очи, опитах се да мисля.
-Всичко е наред, ma petite. Веднъж взета, кръвта изпълва стомаха ти, но похотта... -козината докосна линия надолу по ръката ми. - Похотта е винаги там, никога не изчезва напълно , никога не е задоволена. - Прокара края на маншетите покрити с кожа, надоло по кръста ми, ханша ми, бедрото ми. Когато го прокара до стапалото ми, започна обратно, но този път по задната част на тялото ми, така че да докосне дупето ми, гърба ми, раменете ми.
Лежах без думи, без дъх, под докосването му. Когато докосна с козината лицето ми, грабнах края на робата и го задържах надалеч.
-Накарай всички да излязат. - Гласът ми бе едва нещо повече от шепот.
-Не мога да направя нищо, докато не се нахраня, ma petite, знаеш го.
-Знам, кръвообращение. - беше ми трудно да мисля. - Тогава го направи, но ...
-Бързо - каза той меко.
Кимнах.
Издърпа ръкава си от захвата ми и погледна към Джейсън, който все още седеше там, гледаше шоуто.
-Ела, pomme de sang, ела и се наслаждавай на наградите за своята служба.
Фразата бе странно формирана, никога не съм го чувала да го казва по този начин. Очаквах Джейсън да заобиколи леглото от същата страна както Жан Клод, но той не го направи. Той се прехвърли от края на леглото в движение, толкова течно, че сякаш гледаш воден поток, сякаш съдържа някаква елементарна енергия, която няма нищо общо с тялото от плът и кости, което виждах. Свърши на колене на противоположната страна на Жан-Клод. Можех да вкуся движението на тялото му в устата си, не просто сърцето му, а сякаш всеки удар на сърцето му се опитваше да се плъзне по езика ми надолу по гърлото. Можех да усетя желанието му, не за мен, а за това, което Жан-Клод предлага. Той дойде с желание при вампира, в това отнемащо дъха бързане, което обикновено пазиш за секс. Те се отразяваха един друг, и двамата на колене, гледаха се един друг над тялото ми.