- Плашиш ме. - казах.
- Добре, трябва да си изплашена. Ашър ме срещна преди да усъвършенствам ardeur.
Той може да ти каже какъв бях тогава.
Просто погледнах към Ашър.
- Виждал съм ardeur-а да се надига и при други преди Жан-Клод и съм го виждал след това, но никога някой толкова откачил като него. - каза Ашър.
- Така че си му помогнал да контролира ardeur-а.
- Не. Лисет бе пратена при Бела, разказвайки и за красотата на Жан-Клод. Аз бях пратен, как да го кажа, да го проверя за Бела. Посъветвах Бела да не води Жан-Клод и господаря му в двора.
- Защо? - попитах.
- Завиждах за красотата му и мъжествеността му. След десет години, тя бе отегчена от мен или от това се боях. И не желаех конкуренция.
- Научих се да контролирам ardeur, без нуждата от някой друг, който го е изпитвал. За пет години се храних от плът, както от кръв. Една тогава се научих да се храня от разстояние.
- Пет години! - казах.
- Бела ме научи на истински контрол на ardeur и не бях неин, докато не бях мъртъв от пет години. Но аз ще бъде до теб от самото начало. Няма да бъде както при мен - Жан-Клод ме прегърна и това ме изплаши дори повече. - Никога не бих оженил белезите за теб, ако знаех, че ще наследиш моя инкубус. Ако знаех, нямаше да ти причиня това. Отдръпнах се от него и го открих плачещ, и страхът бе като студен метал върху езика ми. Бях толкова изплашена, че тялото ми затихна, не се надигна, но сякаш всеки удар на тялото ми, всяко дихание, просто бяха спрели и всичко, което ме изпълваше, бе страх.
- Какво си ми причинил?
- Първо си помислих, че не си вампир и няма да бъде истински глад. Но гледайки те днес, разбрах, че е както бе при мен. Трябва да се храниш. Не трябва да отричаш себе си. Да го сториш, би значило лудост, или по-лошо.
- Не. - казах.
- Ако бе устояла на преимуществата на Нимир-Радж, тогава бих могъл да кажа, че силната ти воля ще го победи. Ако бе устояла на желанието да се храниш от Натаниел, бих казал, че си го овладяла. Но ти се храни от него.
-Не правих секс с Натаниел.
-Не. И не бе ли това, което прави , по-задоволяващо за част от теб, отколкото би било едно проникване ?
Започнах да казвам не и спрях. Все още можех да почувствам плътта на Натаниел в устата си, докосването на кожата му под ръцете си, вкуса на кръвта му върху езика си. Споменът върна глада върху мен като топла вълна. Не просто страстта, но жаждата за кръв на Жан-Клод и звярът на Ричард - или моят звяр - искащ да направи това последно ухапване и наистина да разкъса плътта, без преструвки, без задръжки.
Имах ужасна идея.
- Ако се откажа от единия си глад, другите стават по-лоши, нали?
- Ако се откажа от страстта, се нуждая от повече кръв и обратното е истина.
- Аз нямам само твоята жажда, Жан-Клод, имам и звяра на Ричард - или моя. Искам да разкъсам Натаниел. Искам наистина да се храня от него, както едно животно би. Това също ли ще стане по-лошо?
Лицето му възвърна внимателните си, неутрални линии. Сграбчих го за раменете, разтърсих го.
- Не! Без повече криене. Ще стане ли по-зле?
- Няма как да знам със сигурност.
- Без повече игри. Ще стане ли по-зле?
- Така мисля.
Гласът му бе много нежен, когато го каза.
Отстъпих назад от него, опирайки дъската, взираща се в него, очаквайки го да каже „съжалявам, шегувам се”, но той просто срещна очите ми. Взирах се в него, защото не исках да видя ничие друго лице. Ако видех съжаление, може би щях да се разплача.
Ако видех страст, щеше да ме ядоса.
Най-накрая казах:
- Какво ще правя?
Нямаше никаква интонация в гласа ми, просто продължителна умора.
- Ще се храниш и ние ще ти помогнем. Ще те пазим.
Най-накрая погледнах другите. Всяко лице бе или внимателно неутрално, или в случая на Натаниел, вгледано надолу в леглото, все едно не ми вярваше да видя очите му.
Умно от негова страна.
- Добре, но мисля, че може да се справим по-добре от кондоми.
- Какво имаш в предвид ma petite?
- Натаниел може да си сложи шортите и аз ще си намеря гащите.
- Мисля, че това...
Вдигнах глава и Жан-Клод млъкна.
- Може да ги поставям под дрехите си, просто за всеки случай, но знам, че ако кажа на Натаниел да не... тогава той няма.
Взрях се в Джейсън.
- Ще бъда добър. - каза той.
- Не се боя, че Натаниел няма да ти се подчини, ma petite.
Нотката му в гласа му ме накара да погледна от лицето на Джейсън, към неговото.
- Какво имаш в предвид?
- Тревожа се, че той наистина ще направи всичко, което му кажеш.
Гледахме се взаимно в продължение на няколко мои сърцебиения. Разбрах какво имаше в предвид сега. Не бяха момчетата, на които той не вярваше, бях аз. Бих искала да кажа, че никога няма да поискам от тях - никой от тях - да ми направи това, но имаше нещо в очите на Жан-Клод, някакво знание, някаква тъга, което ми пречеше да го кажа.