- Колко контрол ще изгубя? - най-накрая попитах.
- Не знам.
- Наистина се уморих да те чувам да казваш това.
- И аз да го казвам.
- Нашите pomme de sang си взимат дрехите и твоите и се храним.
И колкото и да го мразех, колкото и да исках да го отрека, знаех, че е прав. Опитвах се да не бъда социопат, защото ме правеше чудовище. Просто не знаех какво казвам. Трябваше да се храня от хора, страст вместо кръв и плът, но все пак бе хранене. Бивайки социопат, започваше да звучи не толкова зле.
18
По някое време през процеса на обличане, дойдох на себе си. Останах до рамката на леглото, робата на Ашър бе сигурно завързана над червената ми пижама, лицето ми обърнато, притиснато към дървото. Контролът бе сърцевината на това, което мислех, че съм. Можех да го направя или да не го. Трябваше да опитам и да оставя това да отмине, защото да не правя нищо... Не можех да не направя нещо.
Леглото се раздвижи и само усещането на мъжете, движещи се около леглото, бе достатъчно да стегне тялото ми, учести пулса ми. О Господи, помогни ми. Не може да е истина. Боях се да свърша като вампир. Бях близо много пъти, но никога не съм мислила, че ще стане така. Бях жива, още човек, но гладът, надигнал се вътре в мен, като някакъв могъщ звяр, опитващ се да намери пътя си извън мен и всичко, което го държеше далеч от повърхността, бяха пръстите ми, навиращи се в раната, челото ми притиснато срещу резбата. Не бях сигурна кой глас е по-плашещ. Но агдеиг ги оцветяваше всички, без значение дали задувах за плът или кръв, сексът бе във всички тях. Не можех да ги разделя и това си бе страшно само по себе си.
Почувствах някой да пълзи към мен и знаех без да поглеждам, че е Жан-Клод. Можех просто да го почувствам.
- Мa petite, всички сме готови, само теб чакаме.
Проговорих с лице все така притиснато към дървото, прътите ми вкопчени в него:
- Добре тогава, трябва да се справите без мен.
Почувствах ръката му, протягаща се над рамото ми, и казах:
- Не ме докосвай!
- Мa petite, ma petite, бих променил това ако можеш, но не мога. Трябва да се справяме с това, което имаме.
Това ме накара да го погледна. Лицето му бе толкова близо, очите, това наситено среднощно синьо, косато му като черен ореол около бледото му лице. Съзрях друго лице, също толкова бледо, толкова перфектно, с тъмна коса, но с наситено кафяви очи като тъмен абанос. Те пораснаха в полезрението ми, докато светът ми не се удави в тъмния мед на очите Й, все едно излято над очите ми, над кожата ми, над тялото, докато не ме изпълни, и когато повдигнах очи към загриженото лице на Жан-Клод, ръката му върху моята, видях нещо близко до ужас в очите му.
Той изпълзя назад от мен, и когато се обърнах и погледнах Ашър, той изпадна от леглото, започвайки да трепери. Джейсън и Натаниел останаха на леглото, защото не знаеха какво става.
- Какво има? - попита Джейсън.
Натаниел прошепна:
- Очите й.
Обърнах се и видях себе си в огледалото в ъгъла. Очите ми бяха пълни с кафяв пламък, не тъмнината на собствените ми очи, а на нейните.
- Не. - казах бавно.
Можех да я почувствам на хиляди мили от тук. Нейното удоволствие и моя ужас плъзнаха по тялото ми, надигайки моя звяр, и оставяйки ме да падна на леглото. Ръцете ми се протегнаха да се хванат нещо, някаква помощ, но нямаше нищо, с което да се боря; бе сила и бе вътре в мен.
Тя ме изследваше, призовавайки звяра ми, докато не се плъзна точно под повърхността на кожата ми. Тя докосна тази част от Ричард, която все още бе в мен и призова звяра му, докато двама се преплетоха и тялото ми започна трепери.
Чух някой да вика:
- Тя ще се промени!
Ръце ме задържаха долу към леглото.
Но Бела бе научила това, което иска и ги остави да се плъзнат обратно в тялото ми. Тя раздели силите вътре в мен, както разделяш тесте карти. Докосна връзката на Жан-Клод към мен и я озадачи, можех да го почувствам. До момента си мислеше, че съм вампир и сега знаеше, че не съм. Тя остави тази загадъчност да се върне в мен, тогава повика ardeur-а, инкубусът, и в момента, в който го помислих осъзнах, че е грешната дума. Сукубус, тя го прошепна в главата ми, сукубус. Ръцете, които ме държаха долу, се плъзнаха по тялото ми, отвръщайки на ardeur-а. Бе като да си покрит с чисто желание, да се въргаляш в него като брашно върху месо, преди да го сготвиш.
Ръце се плъзгаха по кожата ми, уста затвори устните ми и не можех да видя кой е над мен, целувайки ме. Можех да почувствам тежестта на телата им, още едни ръце, но не можех да видя нищо друго, освен кехлибарената светлина.