— А, младежът. — Кимна му сърдечно, но и преценяващо в същото време, сякаш беше топче плат, което смята да купи, но не е сигурна дали боята му няма да избелее при първото пране. Беше по-скоро яка, отколкото набита, на средна възраст.
— Аз… — почна Тур.
— Попарата ще е готова след малко. — Жената посочи с лъжицата една черна желязна тава върху печката. — По-късно ще има торта със сушени ябълки, подсладена с мед. Много тесто, малко ябълки, но човек трябва да се задоволява е каквото има. Освен това варя мляко с билки — то е много по-подходящо за сутрешно питие от онова силно червено вино, а само него имаме в къщата. Бира няма. — Кимна твърдо, после се наведе да отвори с дръжката на лъжицата желязната вратичка на печката и разръчка въглищата.
Устата на Тур се напълни със слюнка — уханията бяха великолепни.
— Сигурно първо искаш да идеш до клозета, нали? Излез оттук и ще го видиш. — Тя махна с лъжицата към една врата.
— Да, точно натам бях тръгнал… госпожо. — Тур замълча за миг, после добави: — Казвам се Тур Окс.
— Брат сте на бедния капитан Ури, знам.
— Да не би случайно да сте Руберта?
— Икономката на майстора, да. Или поне бяха такава преди ония крадливи, жадни за кръв лозимонци да ни се стоварят на главата. — Тя се намръщи сърдито. — Престъпленията им нямат край… Не беше лесно да се работи за Просперо Бенефорте, но той беше велик човек, нямаше друг като него в Монтефолия. А сега тичай. Като се върнеш, измий си ръцете в онзи леген там и доведи Фиамета да хапнете.
— Къде е… мадонна Бенефорте?
— Някъде из къщата, опитва се да намери някакви вещи на баща си, ако ония проклети обирджии въобще са оставили нещо.
Тур направи, както му бе казано, после се върна през кухнята във вътрешния двор. Пленникът им лежеше на едно одеяло, устата му не беше запушена, но затова пък спеше дълбоко, стиснал до гърдите си мях с вино. Едва ли с хубавото червено вино, предположи Тур. Някой беше тършувал тук след предната нощ. Фиамета вероятно. Сигурно тя бе довела Руберта. Тур се надяваше, че е проявила достатъчно здрав разум да вземе със себе си Тик. Не че едно момче, въоръжено с кама, би било кой знае каква защита срещу мъже с мечове.
Стъпи на плочите в преддверието. Ури го нямаше. Тур надникна в една стая вдясно, която си имаше собствено огнище в единия ъгъл, както и килими и столове — явно тук бяха приемали важните гости и клиентите. Увита в чаршаф фигура лежеше върху импровизирана поставка за ковчег от сковани дъски, повдигната на две дървени магарета. Тур въздъхна, влезе и повдигна чаршафа да погледне брат си — и ако трябваше да бъде честен, да провери дали не е започнал да се разлага. Трогна се като видя, че Ури е прилично облечен, също с дрехи, останали от Просперо Бенефорте; плетен клин, риза, къса туника — нито едно не беше ново или от хубав плат, иначе войниците щяха да са го отнесли — но нагласени грижовно. Работа на жените, без съмнение. Запазващото заклинание на Вители явно още действаше. Той покри брат си и отиде в работилницата отсреща.
Фиамета седеше на едно високо столче, опряла лакти на работния тезгях. Не беше отделила време сама да се преоблече, а още носеше съсипаната кадифена рокля с липсващите ръкави. Тур се зачуди дали въобще е лягала да поспи. На масата пред нея лежеше отворена голяма тетрадка с кожени корици, а в кръг наоколо й бяха разпръснати листове хартия и пергамент. Девойката четеше, свъсила съсредоточено вежди.
Щом чу стъпките му, тя вдигна глава и каза:
— Тур. Прав беше. Намерих ги. — Лицето й изглеждаше измъчено.
— Къде? — Той застана до нея.
— Сещаш ли се за малката ъглова стая с двата прозореца, до спалнята на папа, която той използваше за кабинет?
— Да. Вители също я забеляза. Накара ни да я претърсим основно. Аз… чувството вътре беше много силно, така че се постарах да не си давам много зор в претърсването.
— Таванът е облицован с дървени квадрати, всеки с декоративни розетки в центъра.
— Почуквахме по всеки от тях. Нито един не кънтеше на кухо. Дори свалихме няколко, но после убедих лозимонеца, че всичките са еднакви.
— Ако сте ги били свалили всичките, сте щели да ги намерите. Като завъртиш една от розетките, се освобождава някакъв механизъм и квадратът се спуска надолу. Той всъщност е дъното на кутия. Не много голяма кутия. Всичко това беше натъпкано вътре. Нищо чудно, че не е кънтяло на кухо. — Тя махна с ръка към книжата. — Папа е щял да загази сериозно, ако тези неща са попаднели в чужди ръце.
Тур се прокашля.
— Черна магия?
— Не съвсем… поне според мен. Зависи от предразсъдъците, които инквизиторът би хранил към флорентинците. Но достатъчно, за да застрашат разрешителното й хляба му. Има рецепти за заклинания… описания на експерименти… в дневника се споменава и за две нощни посещения в гробищата, макар че резултатите, изглежда, не са били задоволителни. Има подробно описание на нещо, което според мен е отливането на великия оковен пръстен за Медичите, заедно със списък на плащания, макар да няма имена, само инициали. Но датите съвпадат с времето, когато папа за последно беше във Флоренция. Опасни доказателства срещу хора, които още са сред живите. Папа, изглежда, е вършил някои неща с животни, които са били… доста спорни. Не само пръстени. Много повече от пръстените! Моето бедно зайче… ето тук — тя отвори на една страница в книгата, изписана гъсто на латински — тук има описание на това как е вложил духа на едно от зайчетата ми, за да съживи някакъв месингов заек, върху който е работил. Нослето му мърдаше, то се движеше… — Пръстът й спря на един ред и тя преведе: — „Подскача по работния ми тезгях в продължение на четвърт час преди духът му да се изчерпи и заклинанието ми да пропадне. Твърдостта на изстиващия месинг, изглежда, го уморява бързо. Следващия път ще се опитам да запазя топлината на отливката, за да подобря еластичността.“ Мили Боже, Тур, направо не е за вярване! И не е споменал и дума… искам да кажа, на същата тази маса! И сигурно след това сме изяли бедното зайче, сготвено на яхния! Много добре помня изящните детайли на онзи месингов заек — стоя на перваза на прозореца му година и половина преди лозимонците да го отнесат. — Ужас, гордост и гняв се смесиха върху лицето й. Ръката й притисна собственически тетрадката, дали за да предпази нея, или себе си, Тур не можа да прецени.