— Ще ви отстъпя печената си наденица при огъня на Пико, ако искате. Може да пренощувате в бивака ни. Пико няма да има нищо против.
Тя свъси вежди.
— По-скоро бих спала под първото дърво, отколкото да прекарам още една нощ под покрива на Кати, това поне е сигурно.
Тръгнаха към стълбището, което водеше към общото помещение. Оттам долитаха мъжки гласове. В началото на стълбите Фиамета внезапно застина и вдигна ръка да спре Тур.
— Шшт — прошепна тя и се заслуша напрегнато, килнала глава настрани. — О, Боже, този глас ми е познат. Това хрипливо звучене…
— Приятел? — попита обнадеждено Тур.
— Не. По-скоро ми звучи като мъжа, който предвождаше наемниците на Феранте в нощта, когато убиха баща ми.
— Ще го познаете ли, ако надникнете през паралета? — В долната си част парапетът имаше декоративни розетки във формата на детелини.
Тя поклати глава.
— Въобще не видях лицето му.
— Мен не ме познават — каза Тур след секунда размисъл. — Вие се свийте тук, а аз ще ида да видя какво става.
— Завърти пръстена навътре. Може да го познаят — прошепна тя. Той кимна и обърна лъвската маска към дланта си.
Фиамета седна на пода, смъкна се малко надолу по стълбището и долепи око до един от изрязаните трилистници. Пое си рязко дъх и ръцете й се свиха в юмруци — явно наистина беше познала гласа. Тур заслиза към общото помещение.
Трима-четирима местни седяха по пейките с чаши в ръце. Ако се съдеше по мърлявите им туники и панталони, най-вероятно бяха фермери или работници. Освен тях имаше и двама странници, които стояха прави, наливаха се с бира и приказваха с Кати. По всичко личеше, че са ездачи — пътници с опръскани с кал ботуши, къси наметала, жакети и дебели клинове. В добавка към обичайния кинжал всеки от тях носеше и меч. Нямаха кокарди, нито бяха облечени в цветовете на Феранте или на някой друг благородник. Когато брадатият, който явно беше по-старшият от двамата, остави празната си халба, Тур видя, че му липсват няколко предни зъба. Гледаше да не се набива в очи и се постара да се смеси със селяните.
— Заведи ни тогава при него, ханджийо, и ще видим дали е крадецът, когото търсим — каза брадатият и изтри устата си с ръкав.
— Платете му сметките и е ваш — сопна се Кати. — Знаех си аз, че ми намирисва на развалена риба. Хайде, елате.
И като запали една лампа, поведе двамата непознати към задния двор. Тур, а след него и още двама любопитни селяци ги последваха. Небето още светлееше, макар че вечерницата вече беше изгряла над западните хълмове.
Кати с лампата в ръка и брадатият влязоха в пушилнята. И излязоха почти веднага. Брадатият лозимонец се обърна към другаря си с четината по бузите.
— Намерихме го. Доведи конете.
По-младият мъж се огледа неспокойно в припадащия здрач.
— Сигурен ли сте, че няма да е по-добре да останем тук за през нощта и да тръгнем утре заран?
Гласът на брадатия се сниши до гърлено ръмжене:
— Ако закъснеем или пак оплескаме нещата, ще ти се иска да си имаш работа със зли духове. Той каза да не се бавим. Доведи конете.
По-младият мъж вдигна рамене и бавно тръгна към ъгъла на хана.
Кати доволно потри ръце. Тур се приближи до него и ханджията вдигна очи и попита:
— Извади ли оная подивяла котка от най-хубавата ми стая? — попита той.
— Да.
— И къде е?
— Избяга нагоре по пътя.
— В тъмното? По дяволите! Исках го онзи пръстен. Е, все пак ми остана конят. Прав й път! Изглежда, ще се отърва и от втория си проблем.
По-младият странник се върна, повел за юздите три соня. Два от тях бяха оседлани с леки кавалерийски седла. На гърба на третия беше вързан самар. Младият мъж опъна на земята парче стар брезент и хвърли до него дълго въже.
— Кои са тези хора? — попита шепнешком Тур.
— Стражари от Монтефолия. Оказа се, че мъртвият дъртак в пушилнята ми бил крадец. Откраднал от замъка някаква ценна солница, така казаха. И сега ще ме отърват от него.
— Мисля, че би трябвало да искат солницата, а не тялото. Не е ли малко късно да го бесят? — каза Тур. Двамата мъже влязоха в пушилнята. Отвътре се чуха глухи звуци, после двамата излязоха, понесли трупа заедно с дъската. Издърпаха я и започнаха да увиват тялото в брезента. — За какво им е? И чии стражари са — на дука или на Феранте?
— Кой го е грижа, щом имат пари да платят? — промърмори Кати.
Двамата мъже овързаха брезента с въжето и вдигнаха дългия вързоп. Засумтяха в усилията си да го превият върху самара. Докато брадатият овързваше необичайния товар върху гърба на животното, по-младият влезе в пушилнята и се появи с две наденици, които преметна през седлото си.