От Ури беше излязъл чудесен модел за Персей. Тя оглеждаше Тур и се чудеше за каква ли статуя би могъл да позира. Не можеше да се сети за подходящ гръцки герой. Аякс би бил прекалено войнствен, Одисей — твърде лукав, Херкулес — може би прекалено безинтересен. Хектор е бил улегнал семеен човек, извадил лош късмет с брат си… което би било лоша поличба, като се имаше предвид злощастният край на Хектор. Някой северен герой, тогава — Роланд или някой от рицарите на Артур? Библейска фигура, светец може би? Не, това би било още по-неподходящо. Незнайно как, Тур не се вместваше в геройския калъп. Фиамета въздъхна.
В ранния следобед долината се разшири и те наближиха северния бряг на езерото и село Цечино. Тур заяви, че е склонен и в състояние да продължи. На Фиамета не й се искаше да спират в селото от страх някой да не я познае, макар че в момента почти нямаше какво да й откраднат, а нямаше и основание да смята, че някой развилнял се войник или който и да било друг би се заинтересувал от нея по някаква друга причина, освен като обект, върху който да излеят присъщата си злоба. Фиамета хвана юздите на коня и го остави да попасе край пътя, а Тур отиде в селото да купи храна. Върна се със сирене, хляб, пресни репички, варени яйца и вино. Беше почти като пикниците в доброто старо време — той току я подканяше да хапне още и тя наистина се почувства по-добре с пълен стомах. Но налегналата ги дрямка изгуби борбата с неотложността и малко след като се нахраниха, те отново поеха на път.
Когато вечерта ги настигна, още бяха на шест или седем мили от „Свети Джеронимо“. Спряха да изядат остатъците от храната и си поделиха последното разредено вино.
— Оттук нататък сигурно ще става все по-опасно — неуверено рече Фиамета. — Феранте със сигурност е поставил стража някъде по пътя до манастира.
— Но нали каза, че хората му са малко и няма как да покрият плътно целия район?
— Отначало водеше само петдесет войници. Може да е повикал още конници от Лозимо, но основната му сила от пешаци не може да е пристигнала толкова скоро. А ще трябва да остави хора и в града.
— В такъв случай, изглежда, нощес ще ни е най-лесно да стигнем до манастира. Щом ние не можем да ги видим, значи и те няма да могат.
— Не знам… Има една малка врата в източната стена на „Свети Джеронимо“" близо до гората. Мисля, че оттам ще ни е най-лесно да влезем. Главната порта ще се охранява по-добре. Може да заобиколим през овчото пасище и лозята.
— Ами водете тогава.
— Да, но не знам кога да излезем от пътя. Колкото по-късно, толкова по-добре, но…
Тур подуши въздуха.
— Мисля, че още не се налага. Не подушвам лагерни огньове.
— О!
Продължиха уморено напред. Езерото се бе превърнало в тъмнеещ залив отвъд дърветата от дясната им страна. Малките ферми отляво бяха тъмни и зловещо безмълвни. Жаби квакаха в обраслите с тръстика брегове на езерото. Захладняващият въздух стана лепкав от влагата. Старият кон се инатеше и на Тур му се налагаше буквално да го тегли напред. Фиамета слезе от гърба му и продължи пеша, а дори нея я боляха краката. Пътуването определено беше по-леко с лодка. От време на време тя подушваше въздуха. Двамата с Тур спряха едновременно.
— Печено овнешко — прошепна Тур. — На юг, срещу вятъра.
— Да, и аз го подуших. — Тя се поколеба. — Онзи каменен зид пред нас е на манастирското пасище. Почти стигнахме. Но как ще промъкнем този глупав кон през гората?
— Оставете го на пасището — предложи Тур. — Там ще му е по-добре. Не мисля, че някой нормален човек би го откраднал, за да го язди. А и войниците едва ли ще го изядат, поне докато не им свършат овцете.
На Тур вероятно му беше също толкова писнало да тегли коня, колкото на коня му беше писнало да го теглят. Но идеята не изглеждаше по-лоша от всяка друга. Фиамета тръгна към една падина, скрита под клоните на големи дъбове. Тур намали високия до кръста зид, като свали безшумно горните два реда камъни. Най-накрая придумаха възмутения кон да прескочи препятствието. Фиамета свали юздата му и я пъхна във вързопа на Тур. Конят се отдалечи бавно, като подозрително душеше опасаната от овцете трева. Без него Фиамета се почувства много по-малко набиваща се в очи.