— Ще се опитам, отче. Колко време траят?
— Само ден или там някъде. Трябва да изнамеря начин да удължа живота на това заклинание. Така че не ги задействай преди да си ги заложил. Това е вариант на заклинанието, което използвам при птиците, но досега не съм чувал някой да го е опитвал, без да има живо същество от другата страна на връзката. Мислех дали да не използвам хлебарки, но те са склонни да се разбягват, освен ако не ги осакатиш предварително, но тогава пък са склонни да умират.
А Тур си беше помислил, че онова подхвърляне за стоножките е било шега.
— Чудя се дали и друг е опитвал това преди мен и се е провалил, или е постигнал частичен успех и го е запазил в тайна… Твърде много тайни има в нашата работа. Ако всички магьосници предоставяха знанията си за общото добруване, вместо всеки да си стиска малките тайни, какъв напредък можехме да постигнем! Дори и в лоното на Църквата ни делят гордост и страх. Отдавна обмислям тази идея, но ако днес не ми беше подсказано, че пергаментът може да се разцепи и от еднаквите половинки да се направят ухо и уста, за да се впрегне естественото им съответствие, можеше и въобще да не разреша проблема как да накарам ухото да чува, при положение че има живот само от едната страна. Но сега двете са едно, или едното е две.
— Не трябва ли и аз да нося една уста, за да можете да ми говорите?
— Уви, де да можеше. Но ти не си обучен маг и няма да можеш да поддържаш заклинанието, което усилва звука. — Той се намръщи притеснено. — Надявам се да преодолеят разстоянието. Можем да ги изпробваме само в рамките на манастира. Моля се заклинанието да е достатъчно силно, за да пренесе звука от замъка в Монтефолия до „Свети Джеронимо“.
Монреале наслага половината барабанчета в една стара брезентена торба, заедно с купчина дрехи и други вещи, каквито един безработен леяр би носил със себе си. Амброзио внимателно откачи ленената торба от една от подпорните греди на тавана. Тур се обърна към Фиамета:
— Добре ли мина денят ви?
— Да — бодро рече тя. — Макар да беше почти същото като онова, което вършех и за папа. Изглежда, от доста време ме е използвал като чирак, без да плати таксата за разрешително. — Тур не можа да прецени дали е доволна, или раздразнена от този факт, но някаква зле прикрита самоувереност искреше в очите й. Той установи, че на свой ред й се усмихва. Тя прошепна, прикрила уста с шепа: — Разцепването на пергамента беше моя идея. Папа правеше нещо подобно, само че с кожа, когато искаше да си отвори тайна преграда в портмонето, та оттам се сетих.
Монреале вдигна последното кръгче пергамент и го загледа разсеяно.
— Каква благодат би било… Представете си, че всяка година Църквата издаваше сборник с най-добрите нови заклинания и изпращаше копия във всяка енория. Хората може би ще се откажат от тайните си и ще се състезават за честта да попаднат в сборника… А, добре. Така-аа… — Монреале завърза новата торба на Тур, — имаш ли други въпроси?
Въпроси нямаше. Всичко беше повече от ясно. А за болезнения възъл от тревоги в стомаха му Монреале не можеше да направи нищо. Но гномът беше обещал, че ако иде при огъня, ще живее. Колко струваше думата на един гном?
— Отче Монреале, бива ли да се доверявам на думата на един демон?
— Какво? — Монреале се завъртя сащисан. — Какъв демон?
— Гном. Казваме им планински демони. Говорих с един в мината.
— Ох. — Монреале изпухтя облекчено. — Не ме плаши така, момче. Гномите не са демони.
— Не са ли?
— Разбира се, че не са. Гномите — както и елфите и дриадите и цялата им пасмина — са, ъъ, естествени свръхестествени раси. Така да се каже. Владеят материалната магия, всеки според природата си, но тя е наследствена, а не придобита. Никой от тях не може да надскочи природата си, както би могъл да се научи един човешки маг, съчетаващ духовната и материалната магия. Бащите на нашата Църква ги определят като отделно творение на Бога, но нито от тялото на Христос като хората, нито под господството на хората като, да речем, конете. Те са просто… различни. Имат дълъг живот в сравнение с човеците, някои поне, но все пак са смъртни. Колкото до естеството на душите им, съществуват няколко теории и ереси, но нищо не се знае със сигурност. Бог ги е създал, следователно имат някакво предназначение, но пък Бог е създал също лъвовете, вълците и въшките. Не бива да им позволяваме да ни се пречкат. За щастие, Духовната магия на Църквата може при нужда да надвие тяхната материална магия. — Монреале се беше оживил. Тур очевидно бе отворил кранчето на ентусиазма му.