Фиамета прецени, че слабата утеха в думите му е родена от желанието му да я успокои и едновременно с това да бъде честен. А Монреале си беше Монреале и честността бе взела връх. В известен смисъл Фиамета беше доволна.
Амброзио издърпа един дървен стол за абата и високо столче за себе си и се отпусна тежко; челото му бе набръчкано озадачено.
— Кой е Джакопо Спренгер, отче? Освен че е Николо Вители, придворният на лозимонския лорд?
Монреале се облегна уморено назад с вид на дълбоко разстроен човек.
— За момент си помислих, че е истински демон. Докато не се сетих за едно по-правдоподобно обяснение. Преди десетина години орденът ме прати да уча висше духовно магьосничество в Болонския университет, под ръководството на кардинал Кардини. Така щях да придобия нужната квалификация, за да издавам разрешителни на майстори магьосници като твоя баща, Фиамета. По онова време в моя колеж имаше един блестящ студент от Милано на име Джакопо Стренгер. Произходът му беше скромен, но бе успял да получи бакалавърски степени по седем свободни изкуства и скоро щяха да го издигнат в най-младия доктор по теология и магия за всички времена. Твърде млад, ако питат мен. Блестящ, но не и… мъдър. Това се случва понякога. — Монреале въздъхна. — Обучаваше се за инквизитор. Това също бе твърде тежък товар за възрастта му, макар да се боя, че интелектуалната му гордост беше толкова голяма, че последен би го признал. Задълбочи се в изучаване на черното вещерство, уж за да е в помощ на Инквизицията като специалист подушвач и за да изкоренява злото от вещици, покварени от общуване с демони. Работеше върху трактат, които възнамеряваше да посвети на папата и който бе нарекъл „Чук за вещици“. Темата го вълнуваше силно. Твърде силно, както разбрахме впоследствие, и както се оказа — прекалено късно. Беше се поддал на изкушенията на обекта, който проучваше, както се случва понякога с магьосниците. Започнал да прави експерименти в сферата на демонологията и скоро загубил контрол. Кой ще пази пазителите? — Монреале се втренчи в пламъка на свещите и потри изтръпналото си от изтощение лице. — Боя се, че имах немалко участие в разкриването на неговите, ъъ, нощни занимания. Изключиха го и без много шум го дадоха под съд, така че да не навредят на реномето на университета. Аз свидетелствах срещу него. Но преди да бъде издадена присъдата, той се самоуби в килията си. Изпил някаква отровна тинктура, която му внесли тайно — или поне на мен така ми казаха. Сега си мисля, че трябва да се изнесли тялото му, докато е било още живо, макар и с всички смъртни признаци, подправени с помощта на медицински и магически средства. Кардинал Кардини, моя милост и един доктор от правния колеж съставихме комисия и се нагърбихме със задачата да прегледаме записките му. Отначало кардинал Кардини смяташе просто да занесем книгите му в библиотеката, докато ни остане време да ги прегледаме обстойно. Спренгер беше жаден за знания и имаше феноменална памет — сбирката му от заклинания, поверия и слухове можеше да изпълни десет тома. Но му липсваше здрав усет. Езикът му беше изящен, дори завладяващ, но като учен беше слаб, лековерието му нямаше граници, а разбирането му за правната страна на нещата… докторът от правния колеж направо вдигна ръце. Спренгер съвсем сериозно препоръчваше обвинените в черна магия вещици да бъдат заставяни чрез мъчения да назоват съучастниците си! Знам с какви изтезания си служи Светата инквизиция, познавам и хората, които ги прилагат — можете ли да си представите пороя от хвърлени наслуки обвинения, които биха завалели, всяко предизвикващо нови арести и нови обвинения… ами че за нула време би пламнала цяла околия! План, който би довел до масова истерия. Мисля, че всичко това бе въплъщение на Спренгер — дневния Спренгер, — водещ отчаяна битка срещу своето нощно аз. Препоръчах книгата и всичките му записки да бъдат изгорени.
Амброзио, самият той учен по своя си скромен начин, примигна. Монреале разпери ръце.
— А ти какво би направил? По-добре да изгорим книгата, отколкото бедните стари вещици, които, съдя по собствения си опит — а и ти по твоя, работил си в селски райони — в девет от десет случая са или каканижещи старици със замъглени умове, или плод на злобата на някой съсед, който се опитва да хвърли другиму вината за смъртта на зле гледаната си крава, или за някое друго съвсем естествено явление като градушка например. А и книгата беше изтъкана от лоша теология, пренебрегваща силата на Христовото име… изключително опасна. Изгорихме всичко, до последната страница. Кардинал Кардини не беше съвсем убеден, че постъпваме правилно, но аз се чувствах като хирург, който успешно е спрял развитието на гангрена, като навреме е ампутирал засегнатия крайник. Но както и да е, самият Спренгер беше, по времето на своята, както ние мислехме, смърт, напълно покварен и волята му бе насочена изцяло към овладяването на демонична сила. Въпреки всичко, в нощта, когато ми казаха, че се е самоубил, аз се почувствах лично отговорен за загубата на една разминала се с Бога душа и сякаш чувах как Дяволът ми се надсмива, — Монреале поклати глава.