Но Феранте вече му беше обърнал гръб и крачеше към дукесата. Още една пропиляна възможност. За добро, или за зло? Дали ангелите плачеха, или дяволите скърцаха със зъби? Тур се наведе и продължи да премята в ръце тухлите, така че да държи Феранте под око, напрягайки слух да чуе следващите думи.
— Все още можем да уредим нещата, милейди, да ги направим обществено достояние по един приемлив за хората начин — продължи да убеждава дукесата Феранте, вече доста по-спокойно. — Смъртта на Сандрино беше нещастен случай. Сборичкахме се, той се подхлъзна и се наниза на собствения си нож. И двамата бяхме пили твърде много на банкета. Моят лейтенант прецени погрешно ситуацията.
— Всички знаем, че това са лъжи — студено отвърна дукесата.
— Но ние сме единствените, които го знаят — възрази й Феранте, след като един поглед към каменното лице на госпожа Пиа го увери, че би било безсмислено да отрича. — Ако ние твърдим друго, ами, тогава така и ще бъде, що се отнася до всички, които не са били непосредствени свидетели на случилото се. Можете да спасите семейната чест и да излезете чиста от тази неприятна ситуация. Ако се венчая за Джулия и стана настойник на Асканио, тогава за всички ще е ясно, че ненавременната смърт на Сандрино е била резултат от злополука. Вие не губите нищо, дори дома си, и печелите защитник в мое лице.
— И така да ви развържа ръцете, за да можете необезпокоявано да си присвоите владенията, които се падат по право на сина ми? И да го убиете, когато това стане удобно за вас?
— И сега мога да го убия, моментът е достатъчно удобен! — тросна й се Феранте. — Доверете ми се! Опитвам се да спася всички ви!
— Просто се опитвате да спасите себе си. От справедливото възмездие, което непременно ще се стовари върху главата би, стига Бог да не е изоставил този свят!
Ноздрите на Феранте се издуха, но той успя да нагласи обратно усмивката, която се беше изхлузила от лицето му.
— Аз не съм безчовечен. Не искам да ви насилвам. Вижте, дори ви нося броеницата, за която помолихте. Аз и хората ми не сме крадците, за които ни мислите. — Той извади наниз полирани черни мъниста от кесията си и ги вдигна пред нея.
Летиция пребледня, удържа литналата си напред ръка и прие дара с лек реверанс.
— Благодаря ви, милорд — заекна тя. — Нямате представа какво означава това за мен.
— Мисля, че имам — усмихна се Феранте. Тя плъзна мънистата по меката си бяла длан, стигна до края — черно мънисто със златен обков от външната страна, — после припряно обърна броеницата и стигна до другия й край, също обикновено черно мънисто. Вдигна рязко лице — очите й бяха разширени от гняв, — а Феранте й показа малко топче от слонова кост с фина гравюра, което държеше с два пръста: — Това ли търсите? — любезно попита той.
— Дайте ми… — Летиция се стрелна налред сред шумолене на коприна, после замръзна на място с отпуснати ръце.
— Много интересен предмет. Накарах Вители да го проучи основно.
Госпожа Пиа скръсти ядно ръце под гърдите си, но остана на мястото си зад дукесата.
— Очарователно заклинание — продължи Феранте с неприкрита ирония. — Позволява на една жена да убие мъж, многократно по-силен от нея. Отрова, за която не е необходима нито храна, нито напитка и срещу която солницата ми би била напълно безполезна. Жената слага това малко топче, пълно с въпросната отрова, под езика си. После съблазнява врага си да я целуне. Вие ли щяхте да се нагърбите с тази задача, или Джулия? Или госпожа Пиа? Хубава картинка би се получила — да ме съблазнява, докато съпругът й гние затворен под собствените й крака. Прошепва думата, която отваря топчето, и издиша в устата на нищо неподозиращия си любовник. Отровата се влива в него под формата на змия от дим. Той умира от задушаване, неспособен да си поеме дъх. Предполагам, че жената трябва да внимава да не вдишва, докато трае цялата операция, нали? — Ръката му се сви в юмрук около топчето от слонова кост.
— Ако има мъж, който да заслужава подобна смърт, това сте вие — изсъска госпожа Пиа.
— О, значи вие е трябвало да бъдете моят екзекутор? — измърка Феранте. — Ще го запомня. Но не. Като се добави и това към едно много любопитно изрисувано сандъче, което държите заключено в будоара си, милейди Летиция, струва ми се би се получило едно доста убедително обвинение в черно магьосничество и отровителство. Помислете върху това.
— И вие ли ще ме обвините? Лицемер! Господ да разцепи лъжовния ви език!
— Човек ще си помисли, че Господ е личният ви наемен убиец, като ви слуша как се позовавате на него — озъби й се саркастично Феранте. — Добре пазите тайните си. Преди тези любопитни разкрития нямах и представа, че притежавате талант за черните изкуства. Но това — той завъртя малкото топче между пръстите си — е едно доста добро постижение.