— Хайде да ги сменим с лилавите.
Масата разполагаше само с двайсет чипа по хиляда долара. Наложи се крупието да обяви прекъсване, докато салонният управител донесе още.
— Ще искате ли вечеря? — попита той малко нервно.
— Не съм гладен — отвърна Сидни. — Но ще отскоча до тоалетната.
Когато играта се поднови, Сидни — все още сам на масата и привличащ любопитни зяпачи — заигра на четири места с по две хиляди долара. Петнайсет минути поддържаше равенство, след което погледна управителя и рязко попита:
— Може ли да смените крупието?
— Разбира се.
— Предпочитам да е жена.
— Няма проблеми.
Млада латиноамериканка пристъпи до масата и плахо изрече:
— Успех.
Сидни не отговори. Заложи по хиляда долара на всяко от четирите места, загуби три пъти поред, увеличи залозите на три хиляди и спечели четири пъти.
Казиното беше на червено с шейсет хиляди. Досегашният рекорд на блекджек в „Щастливия Джак“ беше сто и десет хиляди за една вечер. Един лекар от Мемфис бе направил големия удар, но на следващия ден загуби много повече. „Нека печелят — обичаше да повтаря Боби Карл. — Всичко ще си получим обратно.“
— Бих искал сладолед — подхвърли Сидни към салонния управител, който моментално щракна с пръсти.
— Какъв?
— С шамфъстък.
След малко една сервитьорка донесе пластмасова купичка и лъжица и вместо бакшиш Сидни й даде последния си чип от сто долара. Хапна малко сладолед и заложи по пет хиляди долара на четирите места. Залог от двайсет хиляди беше голяма рядкост и новината бързо обиколи казиното. Зад него се струпаха хора, но той не им обърна внимание. Спечели седем от следващите десет ръце и печалбата му достигна сто и две хиляди долара. Докато крупието разбъркваше колодите, Сидни бавно ядеше сладолед, без да откъсва очи от картите.
Играта се поднови и той започна да редува залози по десет и двайсет хиляди. Когато спечели още осемдесет хиляди долара, салонният управител пристъпи напред и каза:
— Стига толкова. Вие броите картите.
— Не е вярно — отвърна Сидни.
— Оставете човека — подметна някой отзад, но управителят не му обърна внимание.
Крупието се отдръпна встрани.
— Броите — повтори салонният управител.
— Не е незаконно — възрази Сидни.
— Не е, но тук си имаме свои правила.
— Дрънкате глупости — изръмжа Сидни и загреба от сладоледа.
— Сега прекалихте. Ще ви помоля да напуснете.
— Чудесно. Искам си парите.
— Ще ви напишем чек.
— Не, по дяволите. Влязох тук с пари в брой и ще си тръгна с пари в брой.
— Сър, бихте ли дошли с мен?
— Къде?
— Нека уредим въпроса на касата.
— Отлично. Но искам парите в брой.
Тълпата ги проследи с погледи. В кабинета на касиера Сидни извади фалшива шофьорска книжка, която го представяше като мистър Джак Браунинг от Доутан, щата Алабама. Касиерът и салонният управител попълниха задължителните данъчни формуляри и след разгорещен спор Сидни излезе от казиното с банково чувалче, пълно със сто осемдесет и четири хиляди долара в банкноти по сто.
На следващата вечер се върна с тъмен костюм, бяла риза, вратовръзка и напълно променен облик. От брадата, дългата коса, пръстените, татуировките, баретата и нелепите очила нямаше и помен. Главата му беше гладко избръсната, имаше тънки прошарени мустачки и носеше очила за четене с телени рамки. Избра друга маса с друго крупие. Снощният салонен управител не беше на смяна. Сидни сложи пари на масата и поиска двайсет и четири чипа по хиляда долара. Игра трийсет минути, спечели дванайсет от петнайсет ръце и помоли за частна маса. Салонният управител го отведе в малка стая до салона за покер. Горе момчетата от охраната седяха по местата си и дебнеха всяко движение.
— Бих искал чипове по десет хиляди долара — заяви Сидни. — И мъж крупие.
Никакви възражения.
— Нещо за пиене?
— „Спрайт“ и гевречета.
Той извади от джоба си още пари и след обмяната преброи чиповете. Бяха двайсет. Игра на три места едновременно и петнайсет минути по-късно притежаваше трийсет и два чипа. Друг салонен управител и дежурният заместник–директор бяха дошли да се включат в събитието. Двамата стояха зад крупието и гледаха мрачно.