Сидни дъвчеше спокойно гевречета, сякаш играеше на ротативките със залози от два долара. Но вече залагаше по десет хиляди на всяко от четирите места. Когато картите в тестето започнаха да намаляват, той внезапно заложи по петдесет хиляди на шест места. Крупието показваше най-лошата си карта — петица. Сидни спокойно раздели две седмици и удвои, след като извади десетка. Крупието обърна дама и много бавно изтегли следващата карта. Беше деветка, която му донесе загуба при общ резултат от двайсет и четири. Сидни спечели чисти четиристотин хиляди и първият салонен управител беше готов да припадне.
— Дали да не направим почивка? — предложи заместник-директорът.
— О, аз казвам да приключим играта, после ще си почиваме — отвърна Сидни.
— Не — отсече заместник-директорът.
— Не искате ли да си върнете парите?
Крупието се поколеба и хвърли отчаян поглед към шефа си. Къде беше Боби Карл, когато най-много им трябваше?
— Раздавайте — заяви Сидни с широка усмивка. — По дяволите, та това са само пари. Никога не съм напускал казино с пълен джоб.
— Бихте ли ни казали името си?
— Разбира се. Сидни Луис.
Той извади портфейла си и хвърли на масата истинската си шофьорска книжка, без изобщо да се вълнува, че ще узнаят името му. Нямаше намерение да се връща. Заместник-директорът и салонните управители огледаха внимателно документа. Бяха готови на всичко, за да спечелят време.
— Идвали ли сте тук и преди? — попита заместник-директорът.
— Да, преди няколко месеца. Ще играем ли? Що за казино е това? Хайде, раздайте картите — нареди капризният клиент.
Заместник-директорът неохотно му върна шофьорската книжка и Сидни я остави на масата до купчината чипове. Шефът бавно кимна на крупието. Сидни бе сложил на всяко от шестте места чип от десет хиляди долара. После внезапно добави по още четири. Изведнъж залогът скочи на триста хиляди. Ако спечелеше на половината места, смяташе да продължи играта. Ако загубеше, щеше да спре и да си тръгне с обща печалба от около шестстотин хиляди за двете вечери — приятна сума, която до голяма степен да задоволи омразата му към Боби Карл Лийч.
Картите бавно падаха на масата. Крупието изтегли шестица и я обърна. Сидни раздели две валета — дързък ход, отричан от повечето специалисти — и не поиска повече карти. Другата карта на крупието се оказа деветка. Лицето на Сидни остана безизразно, но заместник-директорът и двамата салонни управители пребледняха. При резултат петнайсет крупието бе задължено да тегли и той го стори крайно неохотно. Извади седмица и загуби с двайсет и две.
Заместник–директорът се хвърли напред и каза:
— Край. Вие броите картите.
Той избърса потта по челото си.
— Сигурно се шегувате — отвърна Сидни. — Що за скапана дупка е това?
— Край, приятел — повтори шефът и погледна към двамата едри охранители, които изневиделица се появиха зад Сидни.
Сидни спокойно лапна геврече и шумно го сдъвка. Усмихна се на заместник–директора и салонните управители и реши да се оттегли.
— Искам парите в брой — обяви той.
— Може да се окаже проблем — каза заместник–директорът.
Придружиха Сидни до кабинета на горния етаж, където цялата свита се събра зад затворени врати. Никой не седна.
— Искам парите в брой — повтори Сидни.
— Ще ви дадем чек — отвърна заместник–директорът.
— Нямате толкова пари в брой, нали? — предизвикателно попита Сидни. — Мизерното ви казино няма пари и не може да покрие загубите си.
— Напротив — възрази неуверено шефът. — И с удоволствие ще ви напишем чек.
Сидни огледа свирепо заместник-директора, двамата салонни управители и охранителите, след което каза:
— Чекът ще е без покритие, нали?
— Не, разбира се, но ще ви помоля да изчакате с осребряването седемдесет и два часа.
— В коя банка?
— Търговската в Клантън.
Точно в девет на другата сутрин Сидни и неговият адвокат отидоха в Търговската банка на централния площад в Клантън и поискаха да говорят с президента. Когато влязоха в кабинета му, Сидни извади чек за деветстотин четирийсет и пет хиляди долара, издаден от казино „Щастливия Джак“ с указание да бъде изплатен след три дни. Президентът го огледа, избърса лицето си и обяви с пресекващ глас:
— Съжалявам, но не можем да приемем този чек.