Стенли сви рамене, сякаш не беше сигурен. Шията и раменете му бяха почнали да се схващат и дори този простичък жест му причини болка. Лицето му пламтеше, ушите му кънтяха, слабините му все още бяха мокри, а нещо му подсказваше, че това е само първият и най-лекият рунд.
Джим погледна четиримата мъже и попита:
— Помниш ли, Стив?
— Аха — потвърди единият.
— Стив ми е брат, чичо на Майкъл. Той чу всяка дума в съда, адвокат Уейд, и те мрази не по-малко от мен. Но нека да се върнем към лъжата. Ако отсъждат ниски или никакви обезщетения, съдебните заседатели би трябвало да се радват на евтини медицински грижи и застраховки. Така ли е, Уейд? Нали такъв беше блестящият ти аргумент? Заседателите се хванаха. Не бива тия алчни адвокати и наглите им клиенти да съсипват системата и да забогатяват. В никакъв случай. Трябва да опазим застрахователните компании. — Джим погледна своите заседатели. — Е, момчета. След като адвокат Уейд уреди докторът и застрахователната компания да не платят нито цент, кой от вас забеляза да са паднали цените в здравеопазването?
Никой не пожела да отговори.
— Между другото, Уейд, знаеше ли, че по време на делото доктор Трейн е притежавал четири мерцедеса? Един за него, един за жена му и два за децата му, които още ходеха на училище?
— Не.
— Какъв защитник си тогава? Ние го знаехме. Моят адвокат си свърши работата. Научи всичко за Трейн, но не можа да го изтъкне в съда. Правилата не го разрешават. Четири мерцедеса. Сигурно се полагат на един богат доктор.
Крануел пристъпи към шкафа, отвори горното чекмедже и извади дебел сноп документи, здраво стегнати в синя пластмасова папка. Стенли я разпозна веднага, защото подът на кантората му беше осеян с подобни папки. Съдържаха съдебни стенограми. Очевидно преди време Крануел бе платил на съдебния стенограф известна сума, за да се сдобие със собствено копие от всяка дума, изречена на процеса за лекарска небрежност срещу доктор Трейн.
— Помниш ли съдебен заседател номер шест, адвокат Уейд?
— Не.
Крануел прелисти няколко страници, нашарени с бележки в зелено и жълто.
— Погледни само подбора на заседателите, адвокат Уейд. В даден момент моят адвокат попита кандидатите дали някой от тях работи в застрахователна компания. Една дама отговори утвърдително и беше освободена. Някакъв джентълмен на име мистър Рупърт не каза нищо и беше включен в състава. Наистина не работеше в застрахователна компания, защото току-що се беше пенсионирал след трийсет години работа в бранша. По-късно, след процеса и обжалването, узнахме, че мистър Рупърт е бил най-яростният защитник на доктор Трейн по време на закритите съвещания. Непрестанно говорел и реагирал остро, ако някой от другите заседатели отворел дума за обезщетение. Случайно да ти е познат, адвокат Уейд?
— Не.
— Сигурен ли си? — Крануел изведнъж остави папката и направи крачка към Стенли. — Сигурен ли си, адвокат Уейд?
— Да.
— Как е възможно? Цели трийсет години мистър Рупърт е бил представител на „Съдърн Мючуъл“ за северната половина на Мисисипи. А твоята фирма е обслужвала редица застрахователни компании, включително и „Съдърн Мючуъл“. Нима твърдиш, че не си познавал мистър Рупърт?
Още една крачка напред. Задаваше се друга плесница.
— Не знам кой е.
Крануел вдигна ръка, разпери пръсти и ги размаха пред своите заседатели.
— Лъжа номер пет. Или шест? Вече им изпуснах бройката.
Стенли се стегна за удара, но ръката не посегна към него. Вместо това Крануел се върна до шкафа и извади още четири папки от горното чекмедже.
— Близо две хиляди страници лъжи, адвокат Уейд — каза той, докато трупаше папките една върху друга.
Уейд въздъхна от облекчение, след като временно се бе отървал от насилието. Вгледа се в евтиния линолеум между обувките си и мислено призна, че отново е попаднал в капана, който тъй често щракваше около образованите хора, когато започваха да вярват, че останалото население е глупаво и невежо. Крануел беше по-умен от повечето адвокати в града. И определено по-добре подготвен.
Въоръжен с цял куп лъжи, той беше готов да продължи.
— И, разбира се, адвокат Уейд, досега изобщо не споменахме за лъжите на доктор Трейн. Вероятно ще кажеш, че те не са твоя грижа.