След изстрелите някъде немного далеч на шосето внезапно изскърцаха гуми и поне за Бъфорд тия звуци напълно съвпадаха с другите, които бе чул пред къщата си преди двайсетина минути.
Още се навъртат наоколо, помисли си той.
Мисис Гейтс отвори вратата на верандата и прошепна:
— Бъфорд!
— Май още са тук — каза той и презареди ловната пушка.
— Видя ли ги?
— Може би.
— Как така може би? По какво стреляш?
— Я се прибирай вътре, ако обичаш!
Вратата се затръшна.
Облян в пот, Роджър лежеше със затаен дъх под форда, стискаше слабините си и се чудеше дали да се вкопчи в нещо над него, или да се измъкне с пълзене по чакъла. Но не помръдваше. Гърмежите още кънтяха в ушите му. Скърцането на гуми го накара да изругае страхливите си приятели. Не смееше дори да диша.
Чу как вратата пак се отваря и жената каза:
— Ето ти фенерче. Дано поне с него да видиш по какво стреляш.
— Не дрънкай, а се прибирай и позвъни на шерифа.
Затръшнатата врата заглуши гласа на жената. След около минута тя се върна.
— Обадих се. Казаха, че Дъдли патрулира наоколо.
— Донеси ми ключовете от пикапа — нареди старецът. — Ще отида да огледам шосето.
— Не бива да караш нощем.
— Млъквай и ми донеси проклетите ключове.
Вратата пак се затръшна. Роджър се опита да излази заднешком, но ситният чакъл вдигаше прекалено много шум. Понечи да пропълзи напред, към гласовете, но хрущенето пак се оказа твърде силно. Затова реши да изчака. Ако пикапът потеглеше назад, щеше да изчака до последната секунда, докато предната броня мине над него, да се хване за нея и да я остави да го придърпа няколко метра, преди да скочи и да хукне из тъмното. И да го видеше старецът, му трябваха поне няколко секунди, за да спре, да вземе пушката и да го подгони. Дотогава той щеше да е изчезнал в гората. Планът не беше лош и имаше някакъв шанс да проработи. От друга страна, можеше като нищо да бъде прегазен, повлечен по шосето или чисто и просто застрелян.
Бъфорд слезе от страничната веранда и зашари насам-натам с фенерчето. Мисис Гейтс се провикна откъм вратата:
— Скрих ключовете ти. Не бива да караш нощем.
Браво, маце, помисли си Роджър.
— Дай ми проклетите ключове.
— Скрих ги.
Бъфорд сърдито мърмореше в тъмното.
Доджът измина няколко километра с бясна скорост. Накрая Аги понамали и каза:
— Знаеш ли, трябва да се върнем.
— Защо?
— Ако са го гръмнали, ще трябва да обясним какво е станало и да уредим подробностите.
— Дано са го гръмнали, а ако е така, значи не може да говори. Щом не може да говори, няма как да ни накисне. Да отиваме в Мемфис.
— Не.
Аги зави обратно и мълчаливо подкара пикапа към същия селски път, където бяха спрели преди. Слязоха до някакъв плет, седнаха на предния капак и се замислиха какво да правят. Не след дълго чуха сирена и видяха как по шосето бързо преминават сини светлини.
— Ако последва линейка, здравата сме загазили — каза Аги.
— Роджър също.
Когато чу сирената, Роджър се паникьоса. Но с наближаването й осъзна, че тя ще заглуши донякъде шума от бягството му. Напипа един камък, пролази настрани и го метна напосоки към къщата. Камъкът улучи нещо, мистър Гейтс възкликна: „Какво беше това?“, и изтича обратно към страничната веранда. Роджър изпълзя като змия изпод пикапа, мина през прясното петно от урина и продължи да лази по влажната трева чак до един висок дъб. Добра се до него точно когато на сцената с гръм и трясък пристигна помощник-шерифът Дъдли. Патрулната кола наби спирачки и рязко свърна по алеята сред облаци прах и чакъл. Суматохата спаси Роджър. Докато мистър и мисис Гейтс тичаха да посрещнат Дъдли, Роджър изчезна в мрака. След секунди се озова зад ивица храсти, после подмина някакъв стар хамбар и потъна в нива с фасул. Мина половин час.
Аги каза:
— Мисля, че просто трябва да се върнем в къщата и да им разправим всичко. Така поне ще знаем дали е жив.
Калвин възрази:
— Няма ли да ни лепнат съпротива при арест, а отгоре на всичко и шофиране в нетрезво състояние?
— А ти какво предлагаш?
— Полицаят сигурно вече си е тръгнал. Щом няма линейка, значи Роджър е жив и здрав, където и да се намира в момента. Бас държа, че се спотайва някъде. Предлагам да минем веднъж край къщата, да огледаме хубавичко и после да подкараме към Мемфис.