9.
Дядо му бе мъртъв. И от този факт болеше по-силно от всяка друга мъка, за която Ханк можеше да си спомни.
Когато бе дошла вестта за смъртта на баща му, Ханк бе много малък, за да може сега да си спомни как му бяха съобщили за това или какво е почувствал. Не можеше да си спомни ясно и баща си като жив. В главата му се въртяха няколко образа, които се объркваха все повече с онези от все още съществуващите снимки. Понякога си спомняше някакъв смях, някакъв глас. Но друг път си мислеше, че ги чува само във въображението си.
Ханк се бе съмнявал, че ще дойде момент, когато да се чувства по-зле, отколкото след смъртта на баща си, дори ако по това време е достатъчно голям, за да разбере.
Днес един полицай, когото познаваше по лице, но не и по име, бе дошъл да го вземе от училище и го бе довел у дома, уверявайки го на няколко пъти, че майка му е добре, но има нужда от помощ от голямото си момче. И все пак, когато стигна вкъщи, видът на майка му го шокира. Ханк никога не я бе виждал така съсипана. Или и да я бе виждал, трябва да е бил съвсем малък, за да си спомни сега.
В момента — късно следобяд — майката на Ханк беше на телефона. Бе прекарала на телефона много време, откакто полицията я бе докарала у дома след идентифицирането на тялото на дядо му. Прибрала се у дома след това ужасно задължение, тя изглеждаше още по-зле, още по-потресена, отколкото преди.
От своя страна, Ханк просто се мотаеше из къщата — дълбоко в душата си чувстваше силно объркване и ужасна празнота. Една съседка бе поседяла малко с него, докато майка му бе излязла с полицията. От време на време отиваше в кухнята при майка си — която бе обикновено с телефонната слушалка в ръка — и се прегръщаха силно.
Ханк все още не бе плакал за дядо си. В известен смисъл му се искаше да си поплаче, но усещаше, че няма да може. Нещастието изглеждаше твърде сериозно, твърде важно за сълзи.
На няколко пъти отвори вратата, за да пусне вътре една или друга съседка, току-що чула новината и наминала да изкаже съболезнованията и помощта си. Всяка от дошлите жени направи по някаква забележка в смисъл колко пораснал е вече Ханк.
Е, точно в момента изобщо не искаше да е пораснал. Днес би се чувствал по-добре, ако си останеше просто дете. И все пак, не можеше да избяга от факта, че денят не бе подходящ за никакви детинщини.
Минавайки през кухнята за пореден път, той остана с впечатлението, че майка му е обкръжена от ужасно много съчувстващи жени и се оттегли незабелязан в собствената си стая. Там постоя до работната маса, като си играеше равнодушно с ключовете на това-онова. Когато погледна през отворената врата на спалнята си, видя през отворената врата на стаята на дядо си как старият му, огромен пуловер просто си виси на закачалката, както обикновено. Ханк почти се уплаши от факта, че един неодушевен предмет дръзва да се държи по този начин, когато притежателят му — тялото, придало му своята форма — бе мъртъв. Пръстите на дядо му, поставили го на закачалката, бяха мъртви, но той пак си висеше там, сякаш го очакваше да се върне…
Мъката го заля с невероятна сила. Но все пак Ханк не заплака или поне се опита да се пребори със сълзите си.
Той се извърна от вратата. На поставената в рамка рисунка върху стената на собствената му стая замъкът на Ланселот също не бе променен. Но така и трябваше да бъде, макар че картината му припомни всички истории, които дядо му обичаше да му разказва. За един крал, който се борел за справедливост и милост за всички хора, за смелите рицари, които дошли да го подкрепят. В онзи свят смъртта бе поносима и дори можеше да се очаква…
Работната маса привлече вниманието на Ханк. Той погледна нещата върху нея, завъртя едно-друго, свърза тук-там някои кабели и включи инсталацията. Под ръководството на пръстите му върху стария телевизионен екран се появи груба електронна схема на империята, управлявана от ОКТАГОН. Но отначало дори „Старуеб“ не му помогна особено. Линиите и кръгчетата бяха само знаци, места, осветявани на екрана под въздействието на химически вещества, трепкащи светлинки на електрони. Днес за него представляваше усилие дори само да започне да проявява интерес към играта.
Но, след като направи това усилие, играта вече бе готова и го очакваше, както винаги, за да го погълне.
Днес нямаше да може да помоли за помощ. Но когато вълшебниците не бяха на разположение, кралят-герой защитаваше кралството или империята, доколкото бе според силите му, без тяхната помощ. Ханк си припомни стратегията и се опита да предвиди, доколкото бе според силите му, какво възнамерява да прави на следващия ход ТЕЛЕЦ, а също и АРХАНГЕЛ, ДЕВА и АГРАВАН… да, АГРАВАН.