Умората, която сега чувстваше Алекс, бе съвсем различна от пълното изтощение при завръщането му в Атланта след онова последно диво препускане от Ню Мексико. Но той дори не бе имал време да се възстанови напълно, преди отново да се впусне в бягство по дългия път към Чикаго. Миналата нощ беше спал добре или поне дълбоко в чикагския си хотел. Но умората се бе насъбрала и той я усещаше. Сега имаше нужда от минутка отдих, преди да излезе от колата, трябваше да премисли отново нещата, преди да разговаря с когото и да било за нещо важно.
Как беше започнало бягството към Чикаго? Кратко пътуване във вътрешността на един робот от кабинета до гаража на чичо Боб. Защо ли чичо му бе направил най-малкото един от онези пирамидални слуги-пазачи с достатъчно вътрешно пространство, за да побере пътник, с удобна седалка и добро проветрение — точно в този момент Алекс не желаеше да губи време, за да обмисля вероятните причини, а и не беше сигурен, че истинската причина би му харесала, ако изобщо я научеше. В крайна сметка, това бе направило пътуването му до гаража удобно и незабелязано.
Щом стигнаха, чичо Боб отвори един панел в конусовидното туловище на робота и даде знак с ръка на племенника си да излезе. Бяха съвсем сами в големия гараж. После чичо му тикна в ръцете на Алекс голям плик от амбалажна хартия, като първо го отвори, за да може той да види какво има в него.
— Петнайсет хиляди долара, Алекс, в брой. Най-вече по петдесетачки. Харчи, колкото ти трябват, за да се криеш известно време, докато не измисля начин да овладея положението. А сега повтори твоя телефонен код още веднъж.
През последните десет минути, останали сами след излизането на жените, те си бяха измислили нещо като код.
— Добре — каза Алекс. — Ако се престоря, че съм сбъркал номера, значи се обаждам просто да ти съобщя, че съм добре. Колкото по-ядосан изглеждаш, когато чуеш гласа ми, толкова по-малко мислиш, че следят къщата. Ако ме попиташ кой номер търся, значи трябва скоро да дойда някъде наблизо в Атланта и да ти се обадя. Ако попитам за някакво женско име, това ще означава, че там, където съм, имам сериозни неприятности. Че имам нужда от помощ и в момента ще решим дали да разговаряме открито веднага.
Към кода имаше и още нещо. Седнал със спуснати клепачи в колата си в Чикаго, Алекс си помисли, че споменът все още е съвсем свеж в ума му.
— Струва ми се, че притежаваш истински неподозиран талант за подобни неща — забеляза сухо чичо му, като в същото време отвори вратата на новия „Гран При“ — той, разбира се, далеч не беше най-скъпият от четирите или петте автомобила в гаража. Сред тях бе и осиротялата кола, която Алекс беше наел и с която бе пристигнал от Албъкърк.
Чичо Боб удари с ръка по покрива на понтиака, чиято врата държеше.
— Нали виждаш, тази кола е с тексаски номер. Това ще ни помогне да объркаме малко нещата. Не е толкова подозрително, ако си тръгнал за Тексас.
Алекс имаше своя идея за объркването и неговата стойност, а също и за мястото, към което трябваше да се отправи — идея, която още не бе обсъждал с чичо Боб.
— Един момент — каза на чичо си той. После бързо се приближи до осиротялата, наета в Албъкърк кола, отвори вратата й и бръкна в жабката. Върна се при понтиака с няколко листа хартия. — „Старуеб“. Искам да се запозная малко повече с играта.
Чичо Боб се поколеба, но за кратко.
— Добре. Не съм убеден, че тя наистина е ключ за каквото и да било. Не разбирам как или защо. Но ще имаш нужда да се занимаваш с нещо в хотелските стаи.
Когато Алекс влезе в колата и се приготви за път, чичо му се наведе към прозореца с още един съвет.
— Резервоарът е пълен, струва ми се… Алекс, каквото и да правиш, не отивай при родителите си, дори не им телефонирай.
— Знам това отлично.
— Съжалявам. Разбира се, че знаеш. Аз ще им се обадя и ще им обясня положението, доколкото е по силите ми. Би било странно, ако не го направех, след като съм по-малко или повече официално информиран, че полицията те търси.
— Благодаря. Какво ще кажеш на старците? — Не че Алекс изобщо искаше да мисли за този опит за обяснение.
— Остави това на мен. Ще ги успокоя, колкото мога. Ти само се съсредоточи и се опитай да запомниш кода.
Чичо Боб се изправи, махна му и натисна някакво копче, за да отвори вратата на гаража.