— Това ли е всичко?
— А, не, има и няколко други неща. Известно време играех с представата, че те се случват скоро, след като пращам ходовете си. Но… — Последва жест на презрително отхвърляне. — Например, в епархийските списъци започнаха да ме водят монсиньор, а аз не съм. — В отговор на неразбиращия поглед на Алекс, свещеникът поясни: — Това би означавало, че съм повишен.
— Значи всички странни неща, които ви се случват, са добри?
— Ами, така е. Или може би трябва да кажа, че биха били добри, ако бяха истина. — Отец Фред имаше приятна, печална усмивка.
— И не сте бил нападан физически или нещо подобно?
— За Бога, не. А вие?
Алекс кимна.
— И твърдите, че предшественикът ви като АГРАВАН — всъщност, никога не съм го виждал, но знаех, че името му е Карл Тарталия…
— Беше убит. Официално казаха, че е случайно падане. Съмнявам се, че е било случайно.
Отец Фред се замисли.
— И смятате, че „Старуеб“ по някакъв начин е свързан с тези нападения?
— Знам, че звучи странно — опита собствената си печална усмивка Алекс. — Но наистина не съм смахнат.
— Съобщихте ли подозренията си в полицията?
— Нямам достатъчно доказателства.
Мъжът от другата страна на бюрото погледна косо към Алекс с недвусмислена тревога.
— Участвал съм и в други игри на „Старуеб“… да не би мисълта ви да е, че нещо не е наред с компанията, която се занимава с тях?
— Не знам.
— Съмнявам се — каза отец Фред. — Разбира се, някои от участниците от време на време излизат извън допустимите граници. Понякога писмата, които пращат, могат да се изтълкуват като заплашителни. Знам, че компанията е отстранила неколцина играчи завинаги, заради изпращане на неприлични или оскърбителни писма. Но никога не съм чувал участниците да се нападат физически един друг по време на играта.
— Не знам дали става дума за участници в играта.
— Разбира се, играта е изпълнена със заплахи, предателства, насилие — в този смисъл и шахът е насилие. Признавам, че самият аз използвам „Старуеб“ като отдушник.
— Отдушник ли?
— В психологически смисъл. — Отец Фред направи отработен учителски жест с ръка, сочейки към някаква точка във въздуха. — Говоря за това, че в действителния живот трябва да потискаме импулсите си да се крадем, да се нападаме и да се предаваме помежду си. В противен случай си навличаме много неприятности. Но в играта човек преуспява точно по този начин. Особено някои герои. Берсеркът руши, пиратът граби и плячкосва, строителите на империи, колекционерите на артефакти и, а, да, апостолите побеждават чрез пълен егоизъм и коварство. Изпълняването на тези роли в играта, струва ми се, може да ни помогне много да разберем и самите себе си, и другите. Освен да служат като отдушник на агресивността ни.
Този човек определено говори като учител, помисли си Алекс. Ами че той си беше такъв. Но изглежда този факт някак си правеше общуването по-трудно.
— Агресивност в рамките на правилата, имате предвид — каза той.
— Да, разбира се. Правилата съществуват в реалния свят, но определят малка, ограничена област, която не подлежи на неговия морал. Измамата, лъжата, нападането без повод на другите играчи и прочее — всичко това е позволено. Дори правилата насърчават подобно поведение.
— Никога не съм мислил за това точно по този начин.
Свещеникът се усмихна.
— Излагам ви собственото си тълкувание, разбира се. Много играчи смятат, че е просто въпрос на чест, на морал, да изпълняват ангажиментите си в играта, както биха го правили и в реалния свят. Непровокираното нападение ги изпълва с искрено негодувание. Възприемат лъжата като жестокост и търсят реванш.
— И биха могли да си отмъстят по някакъв начин в реалния свят?
— Предполагам, че някои от тях наистина биха могли. Разбираемо е. А и винаги има междинни положения. Случаи, когато ти е трудно да възприемеш дали дадено решение е в играта, или не. — Усмивката и гласът на отец Фред показваха, че намира темата за извънредно занимателна.
— Не съм сигурен, че разбирам — каза Алекс. — За какви решения става дума? — За Бога, започваше да се уморява.
— Е, предполагам, че бих могъл да отида до родния град на някой друг играч, да отворя пощенската му кутия и да открадна дипломатическите писма, отнасящи се до играта. Това би било действително престъпление, нали?
— Обзалагам се, че пощенските служби биха го възприели така.
— Напълно сте прав. Но нека предположим, че вместо това, просто му пратя по пощата дипломатическо писмо, което е подписано с името на някой друг играч.