— Добре.
— Как се развива играта?
— Нормално. Алекс ли ще търсиш сега?
Ед доби нещастен вид.
— Работата ми не се състои точно в това да издирвам разни хора. Надявам се, че Алекс ще се оправи. Че действително не е виновен за нищо.
— И аз — каза с непроницаем глас Ханк. Той се обърна и излезе от кухнята, направи няколко стъпки по коридора, а после отново се върна и се облегна на касата на вратата. Изражението на лицето му показваше, че е успял да се овладее.
— Онези огледала — обади се Джен. — Как е възможно да направят това?
— Ами… — Ед се беше отпуснал достатъчно, за да опита малко от какаовия сладкиш. — От онова, което ми казаха — разбира се, това е само предварителна информация — навярно програмирането е дефектирало по някакъв начин. Имам предвид, програмирането на механизма, който обикновено разчита положението на огледалата. Очевидно той може да се използва и за пренастройка на инсталацията за експериментални цели… Може би се е насочил към някой отразен от самолета слънчев лъч или нещо подобно. Не знам.
— Била ли е тази система свързана с други компютри? — попита Джен. — Например, с главния компютър в лабораторията?
— Не знам. Бих се учудил, ако е била свързана по някакъв начин. Тези дни сякаш всичко има отношение към всичко останало. Защо?
— Просто се опитвам да разбера. — Тя беше напълнила чайника, за да направи нескафе, но бе забравила да включи печката. Нямаше значение, така или иначе, не й се пиеше кафе.
— Разбира се. — После Ед направи забележимо усилие да ги развесели малко. — Хей, обзалагам се, че още не сте вечеряли. Какво ще кажете да хапнем по една пица? Аз черпя.
Дори днес, Ханк не можеше да не се зарадва на подобно предложение. А Джен си помисли, че все пак трябва да нахрани детето си, макар на самата нея изобщо да не й се ядеше. А и определено не й се готвеше.
Случи се така, че тази вечер в ресторанта Джен не видя нито един познат, с когото да се чувства задължена да разговаря. Успя да избяга донякъде от мислите за смъртта на Хенри и за сериозните проблеми, предизвикани от нея. От време на време Ханк изглеждаше почти весел, а Ед бе спокоен и невзискателен. Когато се приближи до бара, тя откри, че всъщност е гладна и си спомни, че не е обядвала. Ако избягваше да мисли за проблемите си, нещата изглеждаха почти нормални. Еди и Ханк разговаряха за „Старуеб“ и за компютри. Щом донесоха пицата, всички я посрещнаха с радост.
Когато стана време да си тръгват от ресторанта, Ханк изостана, за да отиде до тоалетната. Джен и Ед излязоха в хладната привечер и бавно се насочиха към неговата кола.
— Искам да поговоря с теб, Джен — каза с делови тон Еди.
— Добре. За какво?
— Само за едно нещо. За Алекс Бароу.
— Казах ти всичко, което знам.
— Изглежда издирването му е стигнало до задънена улица. Добре, това само по себе си не изглежда необичайно. Но полицията очевидно не иска да признае, че го търси. Разбира се, не ми съобщиха всичко. Не… — Той поклати глава с разтревожен вид.
— Не разбирам, Ед. Откъде бих могла аз да зная нещо?
— Джен… имаш ли някаква представа дали онзи младеж не работи за правителството по някакъв начин? Помислих си, че може да е казал нещо на Хенри, като го е помолил да го пази в тайна, а той все пак да е казал на теб…?
Това бе ново за Джен.
— Не знам за кого е работил. Освен, ако не е било за чичо му.
— Онзи човек, Робърт Грегъри. Случайно знам, че от известно време е много активен в десните политически кръгове. Нямам предвид, че точно неговите убеждения са чак толкова десни. Някои от хората, с които е свързан, обаче, са много крайни.
Бяха стигнали до колата. Джен спря пред нея и се обърна назад, за да погледне към ресторанта за Ханк.
— Каква е връзката между всичко това?
— Не знам. — Ед потропваше с пръсти по покрива. Изглеждаше разстроен и много ядосан. — Ако тук има някаква супертайна, аз трябва да я открия.
— Ти си в службите за сигурност и предполагам, че трябва. — Далеч не за първи път през този ден, Джен си помисли колко малко знае всъщност за този човек.
— Аз не съм просто в службите за сигурност, Джен. Аз съм… е, длъжността ми е по-висока, отколкото съм ти казвал. Днес, когато най-после ми щракна, че Алекс Бароу, когото издирват ченгетата, е същият човек, когото срещнах у вас, направих справка за него… Имам достъп до някои секретни канали, освен онези, по които тече обикновената полицейска информация. Оказа се, че е в някакви специални разузнавателни служби.
— Алекс?
— Да, знам какво имаш предвид. Най-добрите агенти са точно такива. Мислиш си: той не би могъл да е… Всички местни служители са длъжни да му сътрудничат напълно, щом разберат кой е, разбира се. Някои агенти на ФБР имат подобен код. Някои служители от финансовите и секретните служби. Някои оперативни работници от ЦРУ, които са освободени за конкретна работа по вътрешната сигурност. Не знам дали наистина е убил някой в Албъкърк или не. Ако е така, може би е имал основателна причина. Но, в случай, че някой играе подобна игра толкова близо до моя район, аз трябва да зная за това.