— Никой не би трябвало да иска да убие Хенри. Или Скоти. Но се е случило. А Скоти остави жена и две малки деца.
— Да, разбира се. Имаше ли Скоти някакви неприятности, за които да знаете, д-р Грегъри?
— Не и с мен. Или такива, за които да зная.
— Според информацията ни, д-р Брамагуптра е бил на път за Атланта, за да се срещне с вас.
— Вярно е.
— Което е щяло да бъде първата ви среща очи в очи от няколко години насам.
— И това е вярно.
— Имате ли нещо против да ми кажете, за какво щеше да бъде тази среща?
— Беше нещо като импулс. Просто наскоро започнахме да контактуваме отново, имам предвид да разговаряме по телефона.
— За какво?
— Неотдавна племенникът ми имаше път натам и намина към Хенри. А и открихме, че внукът на Хенри и аз участваме в една и съща игра.
— И аз искам някой път да участвам в тази игра заедно с вас, д-р Грегъри. Но сега за племенника ви. Къде се намира в момента?
— Наистина нямам представа.
— Разбирам. — Последва пауза. Сякаш човекът от ФБР не е съвсем наясно как да продължи, помисли си Джорджина. Тя и Боб размениха неуверени погледи. В начина на задаване на въпросите имаше нещо странно.
— Къде работи сега племенникът ви, д-р Грегъри? Можете ли да ми кажете това?
— Съвсем наскоро се уволни от Военно-въздушните сили. Не знам да си е намирал каквато и да било постоянна работа.
— Наскоро се уволни, казвате. И вече не е на държавна служба.
— Да.
— Разбирам. Е, ако се чуете с него или разберете къде мога да го намеря, или къде работи, бих ви бил благодарен да ми съобщите.
— Разбира се — отвърна замислено Боб.
— Благодаря ви, д-р Грегъри. Ще ви се обадя отново, щом разследването на катастрофата напредне. Дочуване.
Боб остана седнал, с вдигнати вежди, загледан в Джорджина.
— Дочуване — отвърна той най-после, по всяка вероятност прекалено късно.
— Как, по дяволите, трябва да разбираме това? — попита той събралия се малко по-късно тесен кръг от съветници. В личния му кабинет бяха само Джорджина и Карълайн. Той бе поискал да извика и Алби Пиърсън и да му обясни цялата ситуация. Алби беше неофициално натоварен да се занимава с всички мерки за сигурност в имението, както и с телефонните линии. Но Джорджина бе настояла никой друг да не бъде замесван в незаконното бягство на Алекс и Боб за пръв път бе допуснал да стане нейното.
Тримата току-що бяха прослушали запис на телефонния разговор с човека от ФБР.
— Нито дума, че Алекс е издирван за нещо — възкликна Боб. Изглеждаше не само удивен, но и почти ядосан.
— Проверих за наетата кола, колкото се може по-дискретно — каза Джорджина. — Онази, с която Алекс стигна дотук от Албъкърк. Човек би си помислил, че компанията, която я притежава, досега вече ще се чуди къде е. Е, очевидно в документите им тя фигурира като дадена под наем на Министерството на енергетиката за някакъв специален проект.
Доколкото можеше, Карълайн поклати глава.
— Не им ли се струва странно?
— Така е според компютърните им разпечатки. Те се ръководят от документите си. Просто не смятат колата за изчезнала. Открих и нещо друго, Боб. Колата, която ти даде на Алекс за бягството му, е била в полицейския списък на откраднатите моторни превозни средства в продължение на два дни.
— Какво?
— Вече не е в списъка. Но в момента в него фигурират трите коли, които са в гаража ти.
Боб се изправи и бавно кимна. После отново седна на стола си.
— Следващия път, когато някой от хората ти вземе една от тях, за да отиде до магазина, най-вероятно ще го приберат — продължи Джорджина. — Това сигурно е щяло да се случи още преди дни, ако местната ни полиция обръщаше повече внимание на регистрационните номера.
Боб продължаваше да кима. На лицето му се появи лека усмивка, сякаш разбираше.
— Струва ми се — вметна Карълайн, — че ФБР също би трябвало да прояви някакъв интерес. Към това, защо всичките ти автомобили се водят като откраднати.
— Може би не са знаели — отвърна Боб. — Е, дами? Не започва ли теорията ми за централно управление на националните компютърни системи да ви звучи малко по-правдоподобно?
— Признавам — каза Джорджина. И кимна.
— Как мислите, дали от ФБР ще дойдат насам? — попита Карълайн. — Дали ще започнат да наблюдават къщата? — Думите й звучаха по-скоро възбудено, отколкото тревожно или уплашено.
— И на двата въпроса не мога да отговоря — въздъхна баща й. — Все още познавам двама души с доста високо положение в Бюрото. Може би затова хората от местното управление са малко по-внимателни.
В кабинета влезе робот, който носеше върху плоската си горна повърхност поднос с пощата за деня. Алби Пиърсън сигурно вече я бе обработил с апаратите си, за да пресее евентуални писма-бомби и подобни удоволствия. Ако й беше за пръв път, Джорджина сигурно щеше да реши, че става дума за параноя. Но при това положение на нещата, това дори вече не беше и подозрение.